— Винаги съм искала да си имам нещо като домашно животинче — рече щастливо Дездемона.
Няколко дни по-късно Дездемона, нагиздена с бяла престилка и боне за косата, стоеше в средата на кухнята на Старк и издаваше заповеди, подобно на генерал, готвещ се за битка.
— Жулиета, да не забравиш студените аспарагусови пурички и лимоновия сок. Лельо Бес, готов ли е подносът със сиренето?
— Всичко е наред — каза Бес. — Козе, овче и краве сирене.
— Къде са Хенри и Върнън? — Дездемона хвърли поглед през прозореца към алеята, която завиваше зад градината. — Вече трябваше да са тук с фургона.
— Успокой се, скъпа — рече леля Бес. — Ще бъдат тук, когато дойде време за вдигане на завесата.
Жулиета извади подноса с аспарагусовите пурички от хладилника.
— Къде да сложа това, Дездемона?
Дездемона пък извади своя ЛДС от джоба на престилката си и провери скицата с разположението на блюдата, която бе нахвърляла.
— На масата зад канапето в дневната.
— Ясно. — Жулиета се насочи към вратата на кухнята. Старк се появи откъм коридора и застана точно на пътя й. Облечен беше в скъп тъмен костюм, ослепително бяла риза и копринена вратовръзка.
— Как вървят нещата тук?
— Всичко е чудесно — увери го Дездемона. — В график сме, така че не ставай нервен. Нямам време да се занимавам с премахване на сценична треска.
— Не съм нервен.
Той по-скоро изглеждаше отвратен.
— Радвам се да го чуя.
— Но ще се радвам, когато всичко свърши — промърмори Старк. — С много по-голямо удоволствие бих отишъл на оня научнофантастичен филм с Макбет, Джейсън и Кайл. Добре ли ми е връзката?
Дездемона хвърли поглед през рамо.
— Да, екстра е. Върви в дневната и си чети някое списание или нещо такова. Имаме още половин час, преди гостите да започнат да пристигат. — Старк се намръщи.
— Ще чакам горе в кабинета си.
— Както искаш. Само излез оттук. Остави нас, професионалистите, да си свършим работата.
— Сигурна ли си, че не мога да помогна с нещо?
— Сигурна съм.
След един последен, несигурен поглед към суетнята в кухнята, Старк неохотно се оттегли. — Бес се разсмя, когато той излезе.
— Човек би помислил, че се кани да дебютира на „Бродуей“.
— В много отношения този прием е също толкова важен за него. Това е голямо събитие. Някой от най-известните му клиенти ще бъдат тук.
Дездемона чу почукване на кухненската врата.
— Това трябва да са Хенри и Върнън. Слава Богу. Тя побърза да отвори.
— Вече се чудех какво ли се е случило с вас двамата — замълча, когато видя кой стои до Върнън. — Тони! Какво правиш тук? Не те бях включила в графика за тази вечер.
Дездемона разумно бе решила да избягва да ангажира Тони за приемите, които „Райт Тъч“ подготвяше за „Старк Секюрити Системс“. Повече от ясно бе, че двамата мъже изпитват необяснима антипатия един към друг. Въздухът се зареждаше с напрежение още в момента, когато се окажеха заедно в една стая. Вечерта на рождения й ден те не бяха си разменили нито дума.
— Съжалявам, детенце. — Тони се усмихна подигравателно над един кашон с винени чаши. — Хенри го задържаха на репетиция. Не се безпокой, няма да се мяркам пред очите на Старк. Не искам да разстройвам твоя „суперклиент“.
Дездемона потисна един стон.
— Наистина се опитай да не го правиш, моля те! Той и без това е достатъчно нервен тази вечер.
Нищо не можеше да промени факта, че Старк нямаше да е доволен да види Тони, но тя не знаеше как да го избегне.
— Къде да оставя тези чаши? — попита Тони.
— Сложи ги на плота и ги разопаковай. — Дездемона погледна Върнън. — Къде са ледените скулптури?
— Във фургона. Трябва да ми обясниш къде точно да ги сложа, преди да ги разтоварим.
Дездемона отново се консултира със своята компютърна скица и прибра ЛДС в джоба на престилката си.
— Ела с мен да ти покажа. Лельо Бес, взе ли клечките за зъби?
— Ето ги. — Бес вдигна една малка кутийка. — Тони може да ми помогне да ги поставим на хапките.
— Разбира се — отзова се Тони. Старк отново се появи на вратата.
— Дездемона, какво стана с газираната вода? Имаме ли достатъчно. — Той внезапно замълча, когато съзря Тони. Погледът му се втвърди. — Какво правиш тук?
— Работя за Дездемона, както и всички останали — изрече Тони с глас, натежал от предизвикателство. — Има ли някакъв проблем?
— Може би.
— Е, това наистина е адски кофти, нали? — Дездемона бързо се намеси, за да предотврати разправията.
— Старк, Хенри е бил задържан. Тони го замества. Не се безпокой за газираната вода. Имаме достатъчно, за да удавим всички гости.
Три часа по-късно Старк бе забравил напълно тревогата си за газираната вода. Дори бе успял да се абстрахира от присъствието на Тони в кухнята. Приемът вървеше като по ноти. Още веднъж Дездемона го бе превърнала в светска знаменитост.