Къщата му беше пълна с щастливи клиенти. Техните съпруги и придружителки изглежда се забавляваха чудесно. Приятният шум на разговорите се носеше на фона на моцартовата музика, идваща дискретно от тонколоните.
Гостите се възхитиха от храната. Ледените фигури в центъра на масата със студения бюфет проблясваха. Август, с аристократичен вид, в официален костюм в черно и бяло, вършеше отлична работа, като забавляваше всеки, който се приближеше до бара за вино или минерална вода. От откъслечните фрази, които чуваше, Старк разбра, че чичото на Дездемона развлича гостите с разкази за някогашни случки в театъра.
„Дездемона за пореден път спаси обществения ми имидж“ — помисли си Старк. Съзнанието за това му позволи да се движи с известна непринуденост между гостите. Спомни си съвета на Дездемона как да отговаря на въпросите. „Малко хора искат задълбочени, обстойни отговори“ — бе казала тя.
Номерът беше да звучиш компетентно, но не и да ставаш досаден.
— Повечето от идеите са развити на базата на теорията за информацията — каза Старк в отговор на един въпрос за природата на комплексността.
Спря, преди да се впусне в някакво по-подробно обяснение.
— Но не бих искал да ви отегчавам с някаква дълга дискусия по въпроса тази вечер. Хората от екипа ми са подготвили някои брошури за приложението на новите концепции в компютърната сигурност. Ще поръчам да ги изпратят във вашия офис. Кодирането е едно от традиционните приложения на комплексността, но има и други. Някои от най-интересните ще бъдат в медицината и метеорологията.
Лека усмивка. Оттенък на интелектуален хумор.
— Знаете колко непредсказуемо е времето. Като говорим за комплексните структури…
За изненада на Старк, събеседникът му наистина се засмя.
— Терминът „информационна магистрала“ е само условна фраза, която описва свързването на основни компютърни мрежи — замислена пауза. — Разбира се, има някои сериозни приложения в бизнеса и правителствените сфери. Въпроси на сигурността и охраната, както знаете…
С ъгълчето на окото си Старк долови одобрителната усмивка на Дездемона. Извърна глава към нея, когато тя профуча наблизо, на път към кухнята.
— Как се справям? — запита той тихо.
— Страхотно. Съвсем естествен си. Би трябвало да се качиш на сцената. Да не ти е уроки.
Дездемона забърза нататък. Старк проследи с поглед как лъскавата й черна рокля очертава добре оформените й бедра. Тя, без съмнение, бе най-интересната жена тази вечер. „Не, — помисли си той, усетил приятен трепет в слабините си — тя е най-секси жената на вечерта!“
Хубаво бе, че Дездемона е тук. Не само защото тя така фантастично се справяше с всички светски неща, а и защото вече не се чувстваше толкова сам в тази тълпа.
„Сам“. Думата отекна в съзнанието му с изненадваща сила. Не беше дума, която използваше особено често, защото тя му напомняше за истинския хаос.
Често си бе казвал, че думата всъщност не се отнася за него. Старк беше самотник, а не самотен. Имаше разлика. Хора от неговия тип действаха най-добре, когато бяха сами.
Чу някакъв монотонен звук до себе си.
Съзна, че току-що съпругата на един от новите му клиенти му бе задала въпрос. Превъртя мислено последните няколко секунди от лентата на паметта си и схвана същността му.
Жената го питаше за мрежите отвъд океана.
— Да, съществуват огромни компютърни мрежи, които ни свързват и с другите страни — каза той учтиво. — Потребителите в Съединените щати могат да ги ползват също така лесно, както и мрежите тук, в нашата страна — той замълча и се опита да си придаде делови вид. — Когато става дума за компютри, границите изчезват. През следващите години обаче, ще бъде все по-трудно да се осигурява защитата на правителствената информация от секретно естество. Добрите компютърни технологии са ключът към това.
„С други думи, — добави той мислено — на мъжа ти ще му трябва «Старк Секюрити Системс»“.
Май започваше да му хваща цаката. Присъедини се към една друга група от гости. Общуването беше трудно, но не и невъзможно.
Няколко минути по-късно леките вибрации на приемника, прикрепен към колана му, го изтръгнаха от блажения унес. Той рязко замълча, насред дискусията за новите кодиращи техники.
— Извинете ме — каза на управителката на една софтуерна компания. — Трябва да проверя нещо. Ей сега се връщам.
Тя го погледна любопитно.
— Разбира се.
Старк си запробива път през тълпата. Зърна Дейн на другия край на помещението и за миг си помисли дали да му каже какво става.