Но нямаше време.
Дездемона му се усмихна озадачено, когато профуча край нея.
— Какво има? — запита тя тихо.
— Просто трябва да проверя нещо в кабинета си.
— О! А аз си помислих, че ти се е завило свят от успеха ти като домакин. Партито стана направо страхотно, не мислиш ли?
— Да. — Старк бързо продължи нататък.
Излезе от дневната в предверието. Там нямаше никой. Изкачи стълбата до второто ниво на къщата, като вземаше стъпалата по две наведнъж.
Стигна горната площадка и тръгна по коридора към затворената врата на кабинета си. С облекчение установи, че все още беше заключена. Може би приемникът бе задействан от някакъв пропуск в алармената система. Набра секретния код, с който се отваряше вратата.
Осветлението се включи, когато стъпи на прага. Кабинетът беше празен.
Няколко секунди Старк стоя на прага, като търсеше някакви следи от взлом. После прекоси стаята до мястото, където компютърът бе прикрепен към стоманената рамка на бюрото.
В първия момент не забеляза нищо необичайно. Но когато насочи светлината на настолната лампа право към задната част на компютърната кутия, видя драскотини около ключалката.
Някой бе използвал метален инструмент, за да влезе в кутията на компютъра!
— По дяволите!
Който и да бе, той бе разбрал, че е задействал алармата.
И бе избягал, затваряйки вратата зад себе си, преди Старк да стигне до края на стълбището.
Старк не беше срещнал никого на стълбите, което означаваше, че крадецът би могъл все още да се намира някъде на втория етаж.
Той излезе от кабинета и методично провери спалнята си и стаята на Джейсън и Кайл.
Празно. Баните и гардеробите — също.
Вратата, която водеше към покрива, беше затворена. Старк я отвори и предпазливо излезе в уханната нощ. Наоколо нямаше никой.
Единственото обяснение бе, че крадецът е изчакал в полумрака на коридора или пък в някоя от спалните, докато Старк влезе в кабинета си. После или се е спуснал незабелязано обратно по стълбите, или е излязъл на покрива. От покрива той би могъл да слезе по задната стълба и да влезе отново в къщата през кухненската врата.
Алармите по вратите и прозорците бяха изключени за вечерта, поради присъствието на толкова много хора в къщата.
Старк се върна в кабинета и отново се вгледа в компютърната кутия. Блестящите малки драскотини предаваха посланието си прекалено ясно. Някой се бе опитал да отвори кутията и да открадне хард диска, който съдържаше „АРКЕЙН“.
Старк съзна, че има цяла къща, пълна със заподозрени. — Мамка му!
Още веднъж огледа много внимателно кабинета.
Тъкмо се канеше да тръгва, когато забеляза връхчето на една клечка за зъби, подаваща се изпод бюрото.
Подпря се на коляно и откри още половин дузина клечки за зъби, пръснати по килима. Крадецът явно ги бе изпуснал, докато панически е напускал сцената.
Старк усети как го обзема леден хлад, когато се изправи. Погледна клечките за зъби в дланта си.
Списъкът на заподозрените изведнъж се бе скъсил.
Два часа по-късно Дездемона с тревога видя как Старк хвърли една шепа клечки за зъби върху бюрото си. Малките пръчици подскочиха и се пръснаха по стъклената повърхност.
— Трябва да е бил някой от твоите хора, Дездемона. Никой друг тук тази вечер не би имал причини да разнася куп клечки за зъби в джоба си.
Дездемона гледаше втренчено клечиците.
— Не разбирам. — Тя беше смаяна, не само от клечките, но и от промяната, настъпила у Старк.
Последните гости се бяха сбогували само преди няколко минути. Щом светлините на колите им изчезнаха зад завоя, той я бе помолил да го последва на горния етаж. Леденият студ, който се излъчваше от него, прониза тревожно цялото й същество.
Тя си даде сметка, че само един път досега го бе виждала в мрачно и опасно настроение. И това беше, когато Тони го посрещна на вратата на апартамента й, облечен в чудесиите на „Екзотика Еротика“.
Нещо ужасно се беше объркало. Дездемона избърса влажните си длани в престилката. Стомахът й се сви.
— Какво не разбираш? — Старк я гледаше с мрачно търпение, плашещо със своята многозначителност.
— Нека се разберем — тя си пое дъх. — Смяташ, че някой се е опитал да ти открадне компютъра тази вечер?
— Не компютъра. Той едва ли може да се продаде за повече от няколко хиляди долара на черно, а и не би могъл да се изнесе от къщата незабелязано.
— Тогава какво?
— Крадецът е търсил хард диска вътре. Там е ценното нещо. Всеки идиот го знае.
Дездемона преглътна.
— Искаш да кажеш, че той е търсил новата ти програма? Онази, която наричаш „АРКЕЙН“?