— Откъде знаеш това? Старк сви рамене.
— Направих бърза проверка на досието му в деня, след като той се появи в апартамента ти.
— Направил си какво?
— Чу ме много добре. — Тя бе смаяна.
— Не си имал право да го вършиш.
— Аз съм експерт по сигурността, забрави ли?
— Експерт по компютърна сигурност. А не частен детектив. Добре, добре. Вярно е, че преди няколко години Тони имаше неприятности, но всичко се изясни.
— Искаш да кажеш, че не са успели да докажат нищо, и обвинението в злоупотреба е било свалено?
— Изобщо не бе повдигнато обвинение — изсъска Дездемона. — И всъщност никой не го е обвинявал в злоупотреба.
— Мисля, че фразата беше „присвояване на средства“.
— Той беше млад. — Дездемона махна с ръка. — Рискува, за да подпомогне финансово една нова театрална продукция, но всичко пропадна. Бе случай на лоша преценка, а не криминално деяние.
— Зависи от гледната точка — рече грубо Старк. — В моя бизнес изчезването на няколко хиляди долара изглежда като злоупотреба.
— Е, сигурно е така, нали? И затова подозираш всичко и всекиго. Не се доверяваш дори на собствените си годеници. И ги караш да подписват брачни договори. Боже мой!
— Остави бившите ми годеници на мира. Те нямат нищо общо.
— Нека да разсъдим логично. — Дездемона пренебрегна подигравателно вдигнатите вежди на Старк. — Кажи ми, откъде Тони би могъл да знае, че в компютъра ти има нещо ценно.
— Сериозно ли говориш? Не е никакъв проблем, човек да се досети, че правя предварителната си проучвателна работа на изолиран компютър вкъщи. По дяволите, даже Джейсън и Кайл го знаят. Те дори са чували нещо за „АРКЕЙН“. Биха могли да споменат на Макбет и той, на свой ред, да спомене на Тони.
— Велики Боже, сега вече замесваш моя братовчед и твоите полубратя. На никого ли не вярваш?
— Не приписвам на никого от тях криминални намерения — каза равно Старк. — Просто очертавам предполагаемия път, по който Тони е научил за „АРКЕЙН“. Има и други. Доста от твоите хора влизаха и излизаха от къщата напоследък. Познават разположението на стаите. Тони би могъл да го научи от всекиго от персонала ти.
— Но защо Тони би искал да открадне глупавия ти проект? — вбеси се Дездемона.
— По две причини — каза студено Старк. — Първата е, че някои хора биха му дали доста пари за него, а Кайл спомена, че тъкмо сега по една случайност твоят заварен брат се нуждае от средства, за да финансира новата си пиеса.
— Всеки драматург, който напише пиеса, търси пари, за да я постави. Но това не значи, че краде, за да я види на сцената. Каква е втората причина?
— Отмъщение — каза просто Старк. Дездемона го зяпна смаяно.
— Отмъщение? На кого?
— На мен.
— Но защо?
— Защото той те иска, а аз те имам. Дездемона изгуби дар слово.
— От всички…
Старк се наведе напред и сложи големите си ръце върху бюрото.
— Чуй ме, Дездемона. Тъй като Тони ти е заварен брат, и тъй като нямам никакво реално доказателство, че той е направил опит да открадне „АРКЕЙН“, предлагам да приключим с това тази вечер.
Искрица надежда просветна у Дездемона.
— Наистина ли?
— Да. Но няма да има втори път. Кажи това на Тони, Дездемона. Кажи му, че ако още веднъж заподозра, че се опитва да ме краде, ще го закова на стената.
— Старк, чуй ме…
— Мога да го направя, Дездемона.
Тя му вярваше. Имаше нещо много студено, сурово и безжалостно в лицето му. Това не беше мъжът, когото си мислеше, че познава. Не беше мъжът, в когото се бе влюбила.
Дездемона отстъпи назад.
— Отивам да намеря Тони. Искам да чуя какво ще каже той.
Тя се обърна и хукна към вратата. Спусна се тичешком по стълбите и едва не се сблъска с Върнън в предверието. Той я подхвана, за да не падне.
— Оу! По-полека, госпожице Уейнрайт. — Върнън разтревожено се взря в лицето й. — Добре ли сте?
— Не. Къде е Тони?
— В кухнята.
— Извини ме, Върнън. — Дездемона се втурна към кухнята.
При влизането й Тони вдигна поглед от кашона със стъклени чаши, които опаковаше. Намръщи се, когато видя изражението й.
— Какво има?
Тя спря пред него.
— Тони, кажи ми истината! Бил ли си в кабинета на Старк тази вечер?
— Не, по дяволите. Какво да търся там? Той и без това е заключен, нали?
— Откъде знаеш?
— Макбет каза, че един от братята на Старк споменал, че вратата е със специален секретен код.
Бес, Август и Жулиета спряха работата си и разтревожено се скупчиха около Тони и Дездемона. Върнън влезе в кухнята и застана встрани с безпомощно изражение.
— Какво става? — запита Бес.
— Старк твърди, че някой се е опитал да открадне хард диска на компютъра му тази вечер — каза Дездемона, без да отмества поглед от Тони. — Той мисли, че Тони го е направил.