— Така ли? Появи се Кайл.
— Беше за един андроид, за който всички мислят, че е човек. Обаче той не е. А е само суперкомпютър с всички видове въоръжения.
— Поради някаква смахната причина, той иска да бъде истинско човешко същество. — Джейсън направи физиономия, вдигна съда с юфката и изсипа огромна порция в чинията си. — Това бе единственото тъпо нещо. Кой би искал да бъде човек, ако може да бъде андроид?
— Интересен въпрос.
Кайл дръпна съда от брат си.
— Ръката на андроида всъщност беше пистолет. А в очите му имаше компютърни мерници, също като при най-новите бомбардировачи.
— Имаше страхотни специални ефекти — допълни Джейсън.
— Макбет ни обясни някои от тях. — Кайл отиде до хладилника и извади бутилка портокалов сок. — Но каза, че ти сигурно ще можеш да ни разкажеш повече, защото знаеш всичко за компютрите.
— Той каза, че хората от театъра не разчитат на машинарии и компютри, както хората от киното — рече Джейсън.
Кайл си наля сок в чашата.
— Макбет казва, че създаването на една илюзия в театъра е вид изкуство, а не технически трик.
Старк вдигна вежди.
— Не мислите ли, че Макбет е малко предубеден.
— Не, той е експерт — увери го Кайл.
— Разбирам.
Старк лапна още една лъжица от юфката и най-сетне усети необичайния вкус. Тя беше сладка като бонбон, а бе сигурен, че не й е слагал никаква захар.
— Макбет казва, че нищо не може да въздейства така върху чувствата на публиката, както един спектакъл на живо — обясни Джейсън. — Казва, че хората съпреживяват много по-силно едно истинско представление, отколкото едно филмирано.
— Той казва, че живият театър изисква повече от публиката — подкрепи го Кайл.
Старк си припомни моментите от „представлението на живо“, в което бе участвал предишната вечер.
— Може и да е прав. — Предпазливо опита още една лъжица от юфката. — Каква е тази юфка?
— Макбет ни заведе в един супермаркет, за да я купим, заедно с някои други неща — обясни Кайл.
— Какви други неща? Кайл сви рамене.
— Газирана вода, фъстъчено масло и пържени картофи.
— Добър асортимент от основни храни? — осведоми се Старк.
— Аха. Макбет ще ни води в „Рампата“ тази сутрин. Ще му помогнем за някои поправки по сцената.
Старк спря да дъвче, пронизан от неочаквана мисъл.
— По дяволите! — Джейсън вдигна поглед.
— Какво има?
Старк се зачуди как да каже на братята си, че Макбет едва ли ще се появи тази сутрин. Дездемона сигурно му се бе обадила и му бе казала, че фамилиите Уейнрайт и Старк вече са скъсали отношенията си.
Следващата мисъл на Старк беше, че трябва да се позвъни в офиса си и да каже на Мод, че няма да отиде там, преди да намери друг възпитател. Похлупакът, който затискаше водовъртежа на хаоса вътре в него, се бе охлабил по някое време тази нощ. И той бе зърнал неприятната картина на онова, което се намираше долу.
— Добре ли си, Сам? — погледна го разтревожено Джейсън.
— Да, добре ли си? — запита и Кайл.
— Добре съм.
Старк си напомни, че това не беше проблем на Кайл и Джейсън. Хвърли поглед към часовника си. Беше почти седем и половина. Макбет винаги идваше точно в седем и половина.
— Слушайте, може да се наложи да променим плана за днес.
— Защо да го променим? — учуди се Кайл.
— Не съм сигурен, че Макбет… — Старк замълча при звука на джипа откъм алеята.
— Ето го! — Джейсън скочи от мястото си. — Извинете ме. Трябва да си взема якето.
— И аз. — Кайл последва брат си.
— Не забравяйте чиниите — рече механично Старк. Джейсън и Кайл измърмориха, но и двамата се върнаха на масата, събраха чиниите и чашите си и ги сложиха в миялната машина.
— Чао, Сам — викна Джейсън от вратата.
— Ще се видим довечера — викна и Кайл. — Искаш ли пак да отидем на пици?
— Ще видим.
Старк стана и последва братята си в коридора. Излезе на предното стълбище.
Макбет седеше зад кормилото на черния джип. Издокаран бе, както винаги, с огледалните си очила, дънкова риза и кожен елек. Вдигна ръка за поздрав, когато момчетата хукнаха към джипа.
— Добрутро, Старк.
Старк слезе по стълбите. Приближи се до джипа и се подпря на предната част на кабината.
— Не бях сигурен, че ще дойдеш тази сутрин. — Зъбите на Макбет за миг проблеснаха.
— Чух за тупурдията тук снощи. — Той снижи глас, когато Кайл и Джейсън се покатериха в колата и затърсиха коланите си. — Дездемона каза, че си бил вкиснат, защото някой се опитал да влезе в компютъра ти.
— Да.
— Тя каза, че си помислил, че е Тони.
— Имам причини да мисля, че е така.