— Не — рече спокойно Макбет. — Тони не е крадец. Особняк е, но това е друго.
— Така ли мислиш?
— Ей, не се притеснявай за това — ухили му се Макбет. — Дездемона ще се погрижи за всичко.
— Така ли?
— Да. — Макбет включи на скорост. — Тя смята да наеме някого да проучи ситуацията.
Старк го изгледа смаяно.
— Тя смята какво?
— Да наеме някого. Частен детектив, разбираш какво искам да кажа.
— Частен детектив? Да не е откачила?
— Вярно, че ще й коства доста, а и двамата знаем, че Тони е този, който трябва да плати, но той не може. Няма пари. Така че, Дездемона ще поеме всичко. Разбира се, и ние ще помогнем, колкото можем. — Макбет отново се усмихна. — Хубаво е, че си намерих тая страхотна работа за през деня.
Старк отстъпи назад, когато моторът на джипа изгърмя. Кайл и Джейсън му махнаха и автомобилът зави по алеята.
Дълго време Старк стоя абсолютно неподвижен. После се обърна и се изкачи обратно по стълбите. Влезе в кухнята и грабна телефона.
— Дездемона, за теб е — викна Жулиета през суетнята на сутрешните дейности.
— Ще говоря от офиса. — Дездемона остави една тенджера, пълна с току-що обелени твърдо сварени яйца и свали пластмасовите си ръкавици. — Довърши тези яйца за пълнене вместо мен, ако обичаш, лельо Бес.
— Да, мила. — Бес пое яйцата. — Пълнеж от пържени пиперки?
— Да. — Дездемона забърза към офиса си и затвори врата. Взе слушалката. — Дездемона е на телефона.
— Какво си мислиш, че правиш, за Бога? — запита без увод Старк.
Дездемона затаи дъх. Той се беше обадил. Почти бе сигурна, че ще го направи, но не докрай. У Старк все още имаше твърде много непредсказуеми неща.
— В момента пълня твърдо сварени яйца — произнесе тя с преднамерена непринуденост. — Подготвяме почерпка за единадесет часа за една компания за спортни стоки. Имаш ли представа колко време е нужно, за да се напълнят сто яйца?
— Остави яйцата — изръмжа Старк. — Говоря за налудничавата ти идея, да наемеш частен детектив.
— О, това ли? Макбет ти е казал за моя план?
— Да не си полудяла напълно? Ще ти струва цяло състояние и е пълна загуба на време.
— Не и в моето положение — каза тя.
— И какво, по дяволите, си мислиш, че би открил един детектив? — настоя Старк.
— Истината.
— Той ще трябва да разпита първо мен и аз ще му кажа за клечките за зъби, за историята на Тони със злоупотребата, за заниманията му с компютри, за враждебността му към мен и до какъв извод ще стигне проклетият ти детектив?
— Убедена съм, че един добър детектив, ще намери и други заподозрени.
— Дездемона, не искам никакъв частен детектив да се бърка в работите ми.
— Защо не? Имаш ли да криеш нещо?
— Нямам намерение, да обсъждам секретната информация на „Старк Секюрити Системс“. С никого! — каза ядосано Старк.
— Не можеш да очакваш фамилията Уейнрайт да остави обвиненията ти просто ей така. Ние имаме право да се защитим.
— Държиш се, сякаш съм обвинил в кражба всички Уейнрайт. А случаят съвсем не е такъв.
— Ти обвини Тони в опит за кражба, което е същото, като да ме обвиниш, че съм доверчива, наивна, лековерна глупачка, след като вярвам в него. Отричаш ли?
— Дездемона, чуй ме…
— Отричаш ли го?
— По дяволите, аз просто предупредих тоя твой глупав заварен брат. Ти приемаш за чиста монета всичките истории за лошия му късмет, само защото ти е роднина.
— Така ли? Но кой знае защо, той наистина има лош късмет.
— Дездемона, той те е използвал и има намерение да продължи да те използва, докато му позволяваш.
— Не ме интересува какво говориш, Старк, смятам да изпълня плана си.
— Само ще си губиш времето. Твоят детектив няма да стигне доникъде, без мое съдействие, а аз нямам намерение да му съдействам.
— Така ли?
— И още нещо, смятам да си поговоря доста подробно с твоя Пинкертон. И да му обясня някои аспекти на деловите отношения. Ще му дам ясно да разбере, че ако си позволи да си навира носа в моя бизнес, аз ще се погрижа, никога вече да не работи за мен или за някого от моите клиенти.
— Смяташ да заплашваш моя детектив?
— Да.
— Е, ще е малко трудно да заплашваш сам себе си — промърмори Дездемона. — Чудя се, дали би си помогнал, или би се пратил по дяволите. Бих се обзаложила, че ще е второто.
Настана отчетлива пауза откъм Старк.
— За какво говориш?
— Ти си детективът, когото смятам да наема. — Дездемона затвори апарата.
Само след секунди телефонът записука като разсърдена птица. Тя вдигна слушалката.
— Доставки „Райт Тъч“. С какво мога да ви услужа?
— Аз съм експерт по компютърна сигурност. — Старк сякаш говореше през стиснати зъби. — И не се занимавам с преследвания и гонки, от които ти спира дъхът, и за които си чела в криминалните романи.