Дейн вдигна вежди.
— Бих казал, че това е една теоретична възможност. Не вярвам досега да не си се сетил за нея.
— Хм — измуча Старк.
— Може това да е обичайна практика за клана Уейнрайт — продължи Дейн. — Няма да е първият случай, когато една цяла, здраво свързана фамилия, се занимава с престъпления. Трябва да признаеш, че в идеята има известна логика. Особено за семейство, което няма постоянни източници на доходи от три поколения.
— Знам. — Старк се спря на камбалата и остави менюто. — Един доставчик е в изключително изгодно положение, да тараши клиентите си. Влиза в контакт с тях с напълно законна сделка. И хората му имат идеалната възможност да огледат най-внимателно помещенията и да установят, къде са ценните неща.
— И правят ударите си, когато къщата е пълна с хора. И винаги има дузини заподозрени, ако жертвата изобщо успее да се досети кога е станала кражбата.
— Да.
— Поне помислял ли си за тази възможност?
— Да.
Дейн вдигна ръце.
— Е, тогава няма да казвам нищо повече — той за миг се ухили. — С изключение на забележката, че наистина започваш да се държиш като частен детектив. Впечатлен съм. Даже си си намерил една много атрактивна клиентка, каквито винаги си намират големите детективи.
Старк не му обърна внимание. Изобщо не беше сигурен, че все още има Дездемона, и несигурността разяждаше вътрешностите му. Тя му причиняваше далеч по-голяма вреда от юфката на закуска. Скръсти ръце върху бялата ленена покривка.
— Не мисля, че имаме работа с престъпна фамилия.
— Така ли?
— Да. Уейнрайт са хора на театъра. Романтични. Мелодраматични. Емоционални.
Дейн изглежда се замисли.
— Как да те разбирам?
— В смисъл, че ако бяха въвлечени в престъпни дейности, щяха да крадат скъпоценности, картини или антични статуетки, а не компютърни програми.
— Признавам, че да откраднеш хард диск, не е като да откраднеш огърлица или рядка ваза — каза Дейн. — Необходими са специални познания.
— Да. И аз мисля, че Тони Уейнрайт е единственият член на клана, който може да различи хард диск от флопи диск.
— Честно казано, госпожица Уейнрайт е права поне за едно нещо. На приема миналата вечер наистина може да е имало и други хора, които да притежават уменията и желанието да измъкнат един хард диск от компютъра.
— Вярно е — съгласи се Старк. — Но нито един от тях няма мотивите на милия стар Тони.
— И тъй, какво смяташ да правиш с предложението на госпожица Уейнрайт?
Старк вдигна поглед, леко изненадан от въпроса. — Смятам да го приема.
Старк не се обади до един часа следобед.
Дездемона оглеждаше масата със студения бюфет, който бе подредила в центъра на „Екзотика Еротика“. Откриването на магазина на Кирстен беше галасъбитие. Небето все още бе облачно, но не валеше. Надошли бяха доста хора. Тълпата се състоеше от фамилията Уейнрайт и приятели, като Иън Айвърс, собствениците на съседните магазини и любопитни минувачи, които се отбиваха да надникнат. Всички се бяха събрали под пъстрия балдахин от разноцветни кондоми, надути с хелий и украсяващи тавана.
Старк не се беше обадил.
Храната изчезваше бързо. Гостите поглъщаха яйчените палачинки, пастета от гъби, маринованите миди и всевъзможните соленки и хапки.
Тя беше толкова сигурна, че ще се обади. Интуицията й казваше, че той ще го направи.
Талантът на Кирстен като дизайнер на декора се бе оказал безценен при аранжировката на новия магазин. „Екзотика Еротика“ бе уютно, стилно, изискано място. Кирстен беше наела някакъв местен художник, да превърне едната от стените в ярък стенопис, изобразяващ средновековна девойка в будоара й. Елегантни стъклени витрини бяха подредени покрай стените. Те съдържаха всевъзможни принадлежности, включително вибратори, масажни масла, кондоми и сексбельо.
Лавиците на „Екзотика Еротика“ бяха препълнени със сексуални трактати, обхващащи цялата гама от „Кама Сутра“ до Мастърс и Джонсън. Имаше също богата колекция от културни истории на секса и няколко авторитетни ръководства за решаване на сексуални проблеми, като например фригидността.
Може би никога вече нямаше да го види.
Дездемона взе от лавицата една книга със заглавие „Тайните на женския оргазъм“. Заразгръща я машинално, без изобщо да я вижда.
— Ето те и теб, Дездемона. — Кирстен изплува от тълпата.
Бе зачервена и развълнувана. Светът винаги изглеждаше прекрасен за един предприемчив човек в първия ден на новия му бизнес. В такъв момент всякакви неща от рода на данъци, икономически упадък и конкуренция изчезваха.
— Търсих те. Всичко върви прекрасно, нали? — Дездемона се постара да си придаде искрено възторжен вид. Последното нещо, което би искала, бе да хвърли сянка върху празника на Кирстен.