— Това никога няма да се случи — увери го тя.
— Не бъди чак толкова сигурна. Кажи ми, детенце, какво ще направиш, ако твоят любовник андроид реши, че ти също си замесена? Че ние всички сме замесени? Дездемона се изчерви още повече.
— Тони, престани!
Старк за пръв път изгледа Тони с известен интерес. Спомни си разговора с Дейн на обяд. Трудно му бе да си представи цялата фамилия Уейнрайт като престъпна, но не беше никакъв проблем да причисли младия Тони към онова, което наричаха „криминална класа“.
— Повече не желая да слушам това — заяви решително Дездемона. — Ти съсипа целия ми следобед.
— И моят ден не е от най-добрите — подсмихна се Тони.
— Както казват в Холивуд, имам една идея за теб.
— Каква идея? — запита Дездемона.
— Опитай това, детенце. Ами ако изобщо не е имало опит за кражба?
Дездемона се намръщи.
— Какво искаш да кажеш?
— Че Старк е съчинил цялата история — сви рамене Тони. — Че никой не се е опитвал, да отвори проклетия му компютър. Старк е измислил всичко.
— Това е абсурдно. — Очите на Дездемона се разшириха от шока. — Защо той би направил подобно нещо, за Бога?
— За да ме махне от пътя си — каза меко Тони. — Той те иска само за себе си, детенце. Не му е приятно да те дели с никого. И смята, че е намерил начин да се отърве от мен.
— Тони! — гласът на Дездемона звучеше отчаяно. — Млъкни!
— Не му позволявай да те обърне срещу семейството ти, Дездемона — каза Тони. — Помни, че си Уейнрайт. Уейнрайт винаги са могли да разчитат единствено един на друг.
Той се завъртя на пета и излезе от магазина. Старк проследи излизането му.
— Знаеш ли какво? Тези финални сцени наистина започват да ме уморяват.
— Не му обръщай внимание. Той е в голям стрес. — Дездемона хвана ръката на Старк и го поведе към бюфета.
— Вземи си нещо. Магазинът е страхотен, нали?
Старк разглеждаше една витрина с пакетчета презервативи, изкусно наредени сред икебана от изкуствени цветя.
— Различно е. Това бих казал.
— И погледни колко хора са дошли.
— Дездемона, бих искал да поговорим за малко.
— Окей. — Тя си взе кръгла филийка, намазана с нещо лилаво-сиво.
— Искаш ли малко патладжан?
— Нямам много време. — Старк погледна часовника си. — Кайл и Джейсън скоро ще се приберат. Трябва да приготвя ранна вечеря. Казах им, че след това ще ги заведа в моя гимнастически салон.
— Гимнастически салон?
— Искам да поспортуват това лято — сви рамене той. — И двамата са малко хилави.
— Какво смяташ да направиш за вечеря?
— За вечеря? Проклет да съм, ако знам. Може би пак ще им купя пици.
— Започвам да се безпокоя за диетата ти, Старк.
— Аз също. Ако питат мен, не бих искал да видя повече пица до края на живота си, но Кайл и Джейсън са пристрастени към това ядене. Дездемона, може ли да излезем за няколко минути. Искам да поговоря с теб насаме.
Тя го погледна изпитателно, сякаш се опитваше да отгатне намеренията му.
— Добре.
Старк я хвана под ръка и я поведе към вратата. Но преди да стигнат дотам, Иън Айвърс се изпречи на пътя им.
Иън изглеждаше по същия начин, както Старк го видя първия път, когато се запознаха. Носеше предвзето широки панталони и копринена риза в цвета на патладжановото пюре на Дездемона. Поизтънялата му коса бе вързана на конска опашка, златната му обеца проблясваше.
— Здрасти, Старк. Радвам се да те видя отново. Кажи, успя ли вече да погледнеш онова предложение за финансирането на „Изчезващ“? Аз лично го оставих на секретарката ти преди няколко дни.
— Не съм го гледал. — Иън не се плашеше лесно.
— Знаеш ли какво, дай да си уговорим среща и да го прегледаме заедно.
— Не се безпокой.
— Подкрепата за една пиеса е нещо по-различно от другите видове инвестиции. Ще ти обясня някои от по-специалните моменти. Но можеш да ми вярваш, че тази ще направи бум. Сценарият на Тони е страхотен. Направо ще побърка публиката.
— Звучи ми доста неясно. Не проявявам интерес. — Иън леко трепна, но не изгуби усмивката си.
— Ей, знам, че това не е най-подходящото място за такъв разговор. Но ще уговоря нещо със секретарката ти.
Старк изгуби търпение. Мина покрай Иън, водейки Дездемона със себе си.
Най-сетне успя да я изведе навън. Спряха на тротоара пред „Екзотика Еротика“. Дездемона се облегна на тухлената стена и подпря на нея единия си, обут в ботуш, крак. Погледна го в очакване.
Старк търсеше тактичен начин да зададе въпроса си.
— Разбрахме се да потърся друг заподозрян.
— Да.
— В замяна на това, ти ще ми предоставиш безплатно услугите си на доставчик.