— Точно така. — Очите й сияеха.
„И сега какво?“ — запита се Старк. Пъхна ръце в джобовете на сакото си и се загледа потиснато в просякинята, която ровеше близкия контейнер за отпадъци.
— А какво ще стане с нас?
— С нас?
— С нашата връзка? — рече той много предпазливо.
— О, това ли?
Старк се извърна към нея.
— Е?
Тя сви устни и сведе поглед към книгата в ръката си.
— Аз също мислих за това.
— И?
— И се питах, дали не трябва да преустановим личната част от отношенията си, докато не решим другите си проблеми.
Старк се почувства така, сякаш му бяха изкарали въздуха.
— Разбирам.
— Работата е там, — каза Дездемона съвсем сериозно — че се оказахме в това положение, защото смесихме служебното и личното. В момента те са ужасно преплетени.
— Да. Така е. Хаосът.
— Би било по-просто, ако ги отделим за известно време.
Поради някаква причина, може би просто защото не знаеше вече накъде да гледа, Старк втренчи поглед в заглавието на книгата, която тя държеше. „Тайните на женския оргазъм“. Връхлетя го споменът за това, как тя стигна до върха под него онази вечер. С усилие си пое дъх.
— Смяташ, че ще е по-просто, да получиш следващия от някоя книга ли? — запита той. — Или да използваш някое от приспособленията, които ти е дала Кирстен?
Дездемона се намръщи.
— Следващият какво?
— Оргазъм.
Тя премигна. После очарователно порозовя и бързо погледна книгата в ръцете си.
— Велики Боже, Старк! Как можеш да говориш такива неща на обществено място?
— Случайно си спомням, че ти произнесе доста шумна реч по въпроса в коридора на вашия блок.
— А, да. Но тогава не бях на себе си. Съвсем бях замаяна.
Нещо в гласа й му подсказа, че тя може би го поднася, но не можеше да е сигурен. Искаше му се да я разчете по-добре, но никога не бе могъл да разчита добре жените.
Старк извади едната си ръка от джоба и я подпря на стената до нея. Усещаше под дланта си възгрубите, приятно топли тухли. Вдъхваше лекия аромат на шампоана на Дездемона и възхитителното ухание на тялото й. Искаше я. Господи, колко я искаше. Какво щеше да прави, ако се наложеше да й каже, че не може да намери никакъв друг заподозрян?
— Знам, че настава ужасна бъркотия, когато се смесят личните и служебните неща — рече тихо. — Но моята специалност е комплексността, помниш ли?
— Това не е математически проблем.
— Трябва да знам къде съм, Дездемона. Моля те, не си играй с мен.
Тя напрегнато се вгледа в очите му.
— Искаш да кажеш, че трябва да продължим връзката си, въпреки другата история?
— Да.
— Защо?
Старк я погледна недоумяващо.
— Защо?
Дездемона кимна и отново го погледна с очакване. Старк нямаше никаква представа какво трябва да отговори.
— Що за въпрос е това? Аз те искам и мисля, че и ти ме искаш. Привлечени сме един към друг. Така е от самото начало. Нима не е очевидно?
Тя въздъхна.
— Да, вероятно е така.
Старк знаеше, че не й дава отговора, който тя иска, но нямаше никаква представа какъв трябва да е той. Нетърпеливо погледна часовника си. Макбет сигурно вече бе на път към дома му, заедно с Кайл и Джейсън.
— Трябва да тръгвам — каза той. — Разбрахме ли се по този въпрос или не?
— О, Старк! Никак не е лесно да отговориш на толкова романтично предложение.
Вълна от свиреп, примитивен страх заплаши да разкъса вътрешностите му на парчета.
— Развалих всичко, нали?
— Не бих отишла чак дотам, но трябва да призная, че не проявяваш особена изтънченост.
— По дяволите! Съжалявам. — Старк с огромно усилие се опита да захлопне капака на бушуващия водовъртеж. — Бих искал да знам как по-добре да го направя. Не знам как по друг начин да задам един въпрос, освен направо. Искаш ли да продължиш тази връзка? Да или не?
Внезапно Дездемона го озари с най-зашеметяващата си усмивка.
— Да.
Той едва си пое дъх, мигновено стоплен от смеха в очите й. Предпазливо отмести ръката си от стената. Похлупакът отново се бе върнал на мястото си.
— Окей. Благодаря. Това е всичко, което исках да знам.
Пак погледна часовника си.
Дездемона отвори уста да каже нещо, но в този момент Хенри излезе от магазина. В ръката си държеше някаква кутийка в черно и златно.
— Здрасти, Старк. Как е?
— Екстра — отвърна Старк.
— Радвам се, че дойде за откриването. — Хенри се спря при тях. — Какво ще кажеш за магазина на Кирстен?
— Много е интересен. — Старк веднага си спомни ролята на Дездемона като гарант на заема. — Надявам се да потръгне.
— Ще потръгне. Кирстен дава всичко от себе си, а и аз ще й помагам. Както и други членове от семейството. — Хенри подхвърли във въздуха малкото пакетче в черно и златно и ловко го улови. — Дездемона ми каза, че ти работиш за нея тези дни.