— Работя за нея? — Старк погледна Дездемона, чието изражение бе станало подозрително скромно. — Не бих се изразил точно така.
— Ще имаш възможност да разбереш, че тя е страхотен шеф. — Хенри подхвърли кутийката в посока към Старк. — Поздравления за началството.
Старк механично хвана кутийката и видя, че тя съдържа пакетче разноцветни кондоми.
— Не знам какво да кажа.
— Не казвай нищо — посъветва го Хенри. — Само се опитай да докажеш, че не Тони се е опитал да измъкне твоя хард диск. — Той потъна обратно в препълнения магазин.
Старк пусна пакетчето с презервативи в джоба на сакото си. Погледна отново към Дездемона.
— Ще ти се обадя.
— Окей.
— Вечерите ми са доста ангажирани тези дни. Не искам да оставям Джейсън и Кайл сами, освен ако не е абсолютно наложително.
Тя се усмихна.
— Ами сутрините?
— Сутрините?
— Можеш да се отбиеш при мен, след като Макбет вземе Джейсън и Кайл за през деня. Ще ти направя палачинки.
— Да дойда при теб? — В мозъка му сякаш стана късо съединение. — Сутринта?
— Защо не? Можеш да идеш в офиса си малко по-късно от обикновено, нали?
Старк бавно се усмихна, когато очакването се разля в него.
— Всичко би било по-добро от юфката, която ям у дома напоследък. Ще се видим утрезаран.
— Добре. О, чакай, преди да си тръгнеш, вземи си малко от патладжановото пюре за вечеря. Имам много и ще добави малко витамини към менюто ти.
— Не знам, дали Кайл и Джейсън ще искат да ядат патладжан.
— Намажи го върху пицата.
— Добра идея. Върху тази, която поръчват, има толкова неща, че изобщо няма да забележат пюрето.
Щеше да му се наложи да направи опит за честно разследване. Това си мислеше вечерта, докато гледаше как Джейсън и Кайл шумно се плискат в края на големия плувен басейн.
Знаеше със сигурност, че търсенето на други заподозрени е само губене на време. За всеки разумен и логично разсъждаваш човек бе повече от ясно, че Тони Уейнрайт е похитителят. Но беше обещал на Дездемона. И Старк се зарече да го направи съвсем съвестно. Бе сключил сделка.
Ядните предупреждения на Тони към Дездемона проблеснаха в ума му:
„Той само ще се престори, че прави някакво повърхностно разследване, защото знае, че иначе няма да му позволиш да спи с теб.“
— Как беше това, Сам? — Кайл залепна за ръба на басейна и го погледна в очакване на похвала.
— По-добре. Започваш да го схващаш. Опитай се да не пляскаш толкова. Точните движения са по-важни от скоростта — каза Старк.
— Ще тренираш ли с щангите, след като свършим с плуването? — рече задъхан Джейсън, като се отърсваше от водата.
— Да.
— Откога тренираш с тях? — запита нетърпеливо Кайл.
— Откак бях в колежа.
— Така ли? Тогава защо не изглеждаш като оня тип ей там?
Старк проследи погледа на Кайл към стъклената стена, която отделяше басейна от тренировъчната зала. Зад нея някакъв рус мъж с огромни, издути мускули се бореше с тренировъчния уред.
— Защото искам да имам нормален врат и да мога да си купувам ризи, които да се закопчават, без да е нужно да им се късат ръкавите — каза Старк.
— О!
— Ако прекалиш с напомпването на мускулите, няма да можеш да се движиш по начина, който се изисква за каратето.
— Карате? — лицето на Кайл светна от вълнение. — А ние ще можем ли да вземаме уроци по карате?
— Защо не? — каза Старк. — Имаме цяло лято пред нас.
— О, Господи, карате! — възкликна Джейсън и очите му станаха тъжни. — Бих искал татко да ме види.
Старк хвърли хавлията и се приготви да влезе във водата.
— Тези неща не се правят за други хора. А за себе си.
— Татко учеше ли те на карате, когато си бил малък, Сам? — запита Кайл.
— Не — отвърна Старк. — Но аз ще ви науча.
— О, Господи! О, Господи! Старк!
Дездемона впи пръсти в гъстата му черна коса и се надигна. Това бе скандално. Това бе безумно. Невероятно. Смайващо. Тя щеше да полудее.
Старк лежеше между бедрата й и устните му милваха най-интимната част от тялото й. Изгарящата, шокираща целувка бе нещо, което не бе изпитвала никога през живота си.
Напрежението, което бе натрупала в себе си, избухна в чувствена експлозия. Дездемона се понесе в някакъв ослепителен вихър. Заля я разкошната вълна на освобождаването. Тя потръпна, изстена и леко извика.
Старк вдигна глава. Погледна я съсредоточено за миг, после я покри с тялото си. Тежестта му я прикова върху кимоното, което носеше няколко минути по-рано, когато му отвори вратата.