— Много особен човек — промълви Август. — Много мил, но особен.
— Разкажи ми пак цялата история — помоли Старк. — От самото начало.
— Направих го вече хиляда пъти за полицията.
— Направи го още веднъж за мен.
Дездемона въздъхна, смачка кърпичката си и я натъпка в джоба на джинсите си.
— Отидох в „Райт Тъч“, след като ти си тръгна тази сутрин. Задната врата беше отворена. Видях, че вратата на фризера също е отворена и предположих, че някой е дошъл рано на работа. И вероятно точно това се е случило. Бедният Върнън сигурно е объркал дневния си график. Влязъл е и е изненадал крадеца.
— Който го застрелял и натъпкал тялото му във фризера — добави измъчено Хенри. — И после тоя кучи син се е опитал да убие Дездемона.
— О, Господи! — простена Бес. — Още не мога да повярвам. Дездемона е могла да бъде убита!
— Стига, стига, скъпа. — Август я потупа по рамото. — Тя вече е в безопасност. Всичко свърши.
Старк си даде сметка, че е стиснал ръба на малката масичка толкова силно, че пластмасата можеше да се спука между пръстите му.
„Дездемона е могла да бъде убита!“
Хаосът изпълни вътрешностите му. Той се помъчи да натъпче кошмарното чувство обратно във водовъртежа, където му беше мястото.
— Сигурна ли си, че не го познаваш? — успя да запита. Тя поклати глава.
— Не. Чертите му бяха някак изкривени. Полицията каза, че навярно е носил найлонов чорап върху лицето си. Беше висок и слаб. Косата му беше мръсна, както и дрехите.
— Някой скитник, отчаяно търсещ пари, за да си купи дрога — прошепна Кирстен.
— Така мислят и ченгетата — рече Макбет.
— Но защо да влиза в „Райт Тъч“? — запита Кирстен. — Дездемона не държи пари там.
Дездемона попи очите си със салфетка.
— Полицията каза, че сигурно се е надявал да намери нещо, което да продаде.
— Той е бил в офиса ти, когато си пристигнала? — запита Старк.
— Да. Излезе оттам с пистолет в ръка. Хвърлих тенджерата по него. Той стреля, но куршумът се удари в нея. Не можа да ме улучи. Както и втория път.
— Исусе! — прошепна Хенри. — Два изстрела. Добре че си успяла да стигнеш до фризера.
— Върнън Тейт не е имал тоя късмет — рече тъжно Дездемона. — Убиецът сигурно го е изненадал, точно когато е прибирал ледения си лебед.
— Убиецът може да го е застрелял и после да го е замъкнал във фризера, за да затрудни следствието — каза замислено Август. — Спомням си подобна ситуация от една пиеса, в която участвах преди години. Продукция на един вечерен театър в Калифорния. Мистерията се казваше „Ледена пустота“. Бях в главната роля. Помниш ли, Бес?
— Помня — отвърна Бес. — Беше чудесен, скъпи.
— Благодаря ти. Ролята беше на полицейския инспектор — продължи Август. — Тялото бе замръзнало в снега. Трябваше да отгатна истинското време, когато е настъпила смъртта, с някакъв много хитър номер. Не беше лесно, можеш да ми вярваш.
— Сигурен съм, че модерните полицейски техники са напреднали доста от времето, когато си играл в тази пиеса, татко — каза Макбет.
— Обадих се на клиентите си и отмених всичко за края на седмицата — вметна Дездемона. — За щастие, планирани бяха само сбирката на един университетски дамски клуб и няколко обяда. Прехвърлих ги на една друга фирма за доставки.
— Кога ще можеш да се върнеш в „Райт Тъч“? — запита Старк.
— Полицаите казаха, че ще приключат утре по някое време. Но ще ни трябват няколко дни, за да почистим.
Старк огледа помещението.
— Къде е Тони?
Бес вдигна очи от чашата си.
— Не знаете ли? Тони оставил съобщение на моя телефонен секретар някъде през нощта. Щял да вземе ранния полет за Холивуд. Явно са му се обадили оттам. В края на краищата, щели да заснемат сапунената опера.
— Онези от Холивуд му купили билета — обясни Август. — И му казали, че ще го чакат на летището.
— Наистина ли? — запита тихо Старк.
— Бих искал това момче да спре да мечтае само за сапунени опери — промърмори Август. — Холивуд не е място за един Уейнрайт.
Рано следобед на следващия ден Дездемона седеше на бюрото в офиса си и обезкуражено гледаше хаоса, който я заобикаляше.
Полицията най-после бе приключила работата си. Единият от инспекторите бе споменал, че не са намерили нищо, което да промени първоначалното им заключение. Върнън вероятно бе убит, защото бе имал лошия късмет да попадне на пътя на един въоръжен крадец.
Такива неща се случваха открай време.
Дездемона ровеше из книжата на бюрото си и мислеше за Старк.
Нещо, което видя вчера в очите му, когато бе споменато името на Тони, я разтревожи. Нямаше представа какво се мъти в острия като бръснач ум на Старк, но това я караше да бъде много неспокойна.