— Не искам да ви задавам никакви въпроси, госпожо Хокс.
— Тогава какво искате?
Дездемона вдигна ръка в неопределен жест.
— Просто исках да поднеса съболезнованията си.
— На кого? Върнън нямаше нито роднини, нито приятели. Поне доколкото аз знам.
— Никакви ли?
— Никакви. — Надин почеса металносивата си коса. — Прекарваше цялото си време с оня свой проклет компютър.
Дездемона я изгледа поразена.
— Така ли?
— Да. Честно казано, няма да ми липсва много. Само наемът, който ми дължеше, остана неплатен. — Надин й намигна хитро. — Но се погрижих и за този проблем.
— Погрижихте ли се?
— Точно така. Давам стаи под наем вече повече от тридесет години. Човек научава някои неща. Винаги съм информирана. Телевизорът ми е включен по всяко време. Радиото също. Когато чух, че някакъв тип е убит в някаква компания за доставки вчера сутринта, реших да не поемам никакъв риск.
— И какво направихте?
— Качих се право горе и прибрах компютъра му. И добре че го сторих. След малко полицията вече хлопаше на вратата ми. Те сигурно щяха да го вземат, макар и да няма на кого да го дадат. Не можеш на никого да имаш вяра вече.
— Не знаех, че Върнън се е занимавал с компютри — рече предпазливо Дездемона.
— Шегувате ли се? Компютрите бяха единственото, което го интересуваше. Нямаше приятели, нямаше семейство, нямаше момиче. — Надин тихичко захихика. — Нямаше и момче, ако разбирате какво искам да кажа. Мисля, че имам право да продам компютъра му, за да си взема парите за наема.
— Смятате да го продадете?
— Аха. Много народ се интересува от компютри в наши дни. Може да дам обява във вестника. Сигурно ще получа сто и петдесет или дори двеста за него.
Дездемона се чудеше какво да прави. Нуждаеше се от съвет на специалист.
— Знаете ли, имам един приятел, който се занимава с компютри. Може и да се заинтересува от този на Върнън.
В очите на Надин проблесна алчно пламъче.
— Така ли мислите?
— Мога да му се обадя веднага, ако решите. Да видим какво ще каже.
Надин я погледна със съмнение.
— Той има ли достатъчно пари за компютър?
— Мисля, че може и да събере двеста долара.
— Не приемам никакви чекове — предупреди я Надин.
— Разбирам.
— Наистина ли не сте от полицията?
— Наистина, госпожо Хокс.
— Е, добре тогава. — Надин отстъпи назад. — Елате и се обадете на вашия приятел.
— Благодаря ви. — Дездемона пристъпи в тъмната, задушна стая.
Миризмата на цигари и алкохол едва се издържаше. Тя сякаш бе пропила избелелите пердета и се надигаше право от изтъркания килим. Дездемона се помъчи да диша съвсем леко.
Високите гласове, идващи от телевизора, бяха неприятни и дразнещи, но Надин явно изобщо не забелязваше шума. Дездемона погледна към екрана. Водещата на следобедното шоу интервюираше трима мъже с колосани домакински престилки. Те превъзнасяха някакъв препарат за почистване на фаянс.
— Телефонът е ей там, на стената. — Надин извиси гласа си над водещата. — Кажете на приятеля си, че няма да го продам за по-малко от сто и петдесет долара. И то в брой.
— Ще му кажа.
Дездемона се молеше, Старк да е в офиса си. Взе слушалката и набра номера.
— „Старк Секюрити Системс“ — прозвуча слънчевият глас на Мод.
— Обажда се Дездемона Уейнрайт. Трябва да говоря със Старк.
— Разбира се, госпожице Уейнрайт — рече весело Мод. — Ще ви свържа.
— Благодаря.
— Всичко хубаво. Приятен ден.
Старк се обади. Стори й се много зает.
— Старк на телефона.
— Аз съм, Дездемона. Имам нужда от съвет.
— Съвет? Какво има? Какъв е този шум?
— Не питай, докато не ти се наложи някой път да си изтъркаш тоалетната. — Дездемона изчака телевизионната публика за момент да притихне. — Слушай, аз съм в Норт енд, в къщата, където е живял Върнън. Старк, той е бил компютърен маниак. Може би е хакер.
— Дездемона…
— Вярно е. Хазайката му казва, че е давал всичките си пари за компютърно оборудване. Твърди, че се е занимавал само с това.
— Сигурна ли си?
Сега вече Дездемона бе уверена, че има цялото му внимание. Винаги бе в състояние да разпознае този момент. Концентрираната енергия, която идваше по линията, бе достатъчна, за да сгрее пластмасовата слушалка.
— Да. Когато научила за смъртта му, тя се разтревожила, че няма да получи последната вноска на наема си, отишла в стаята му и взела компютъра. Смята да го продаде.
— Хм.
— Какво ще кажеш?
— Ще кажа, че възникват някои интересни въпроси.
— Е? — запита напрегнато Дездемона. — Да го купим ли?
— Ние?
Дездемона се вбеси.
— Предполага се, че ти си моят компютърен консултант, забрави ли? Нуждая се от професионално мнение. Смяташ ли, че компютърът на Върнън може да съдържа някаква полезна информация?