— Не знам.
— Трябва ли да го купим и да видим?
— Добре. Купи го.
Дездемона се обърна към стената и понижи глас.
— Хазайката иска сто и петдесет.
— Какъв е компютърът?
— Нямам представа. Това не е чак толкова важно, нали?
— Не. Възможно е да струва някъде между петдесет и петстотин, в зависимост от марката, годината на производство и какво има вътре.
— Старк, сега не е време за подробности. Не купуваме компютъра на Върнън, за да работим с него. Търсим следи.
— Ние ли?
Тя не обърна внимание на подмятането му.
— В портмонето си имам само петдесет долара, а госпожа Хокс не желае чек. Не искам да си тръгвам оттук без компютъра. Тя може да намери и друг купувач, докато ме няма.
— Дай ми адреса. Ще дойда колкото мога по-бързо.
— Побързай. Защото, докато те чакам, ще трябва да гледам най-откачената програма по телевизията.
Половин час по-късно Старк почука на вратата на Надин. Дездемона скочи от стола си, зави й се свят от облекчение.
— Това сигурно е приятелят ми, Надин.
— Дано да е донесъл парите. — Надин закрачи по протрития килим и отвори вратата.
Старк стоеше на прага.
— Аз съм Старк.
— Чакахме ви. — Надин го въведе в стаята. — Донесохте ли сумата?
— Да. Но първо трябва да видя компютъра. Надин сякаш се разтревожи.
— Тя каза, че ще го купите, без да задавате въпроси.
— Никога не купувам нещо, без да го видя. Дездемона посочи компютъра на Върнън, сложен в един кашон до кухнята.
— Ето го там.
Старк хвърли поглед към телевизора и прекоси стаята. Намръщи се леко, когато водещият попита един мъж защо обича да снима жена си в леглото с други мъже. После погледна към компютъра.
— Е? — запита Надин. — Какво ще кажете?
Старк съсредоточено разглежда компютъра в продължение на няколко мига, после бръкна в джоба си и извади портфейла.
— Ще го взема. Дездемона си отдъхна.
Последва Старк навън и го изчака, докато той товареше компютъра в багажника на колата си.
— Какво мислиш? — запита го.
— Още не знам какво да мисля. — Старк я хвана за ръка и я поведе по тротоара към колата й.
— Почти забравих — каза Дездемона. — Днес научих още нещо за Върнън. Той не е бил скулптор на ледени фигури. Кой знае защо ме е излъгал за това. Купувал е фигурите от един човек, на име Лари Ийзънли.
— Как го разбра?
— Ийзънли се обади. Иска да му се плати за последния лебед. Каза, че Върнън е сключил сделка с него, за да получи работата в „Райт Тъч“.
Старк спря по средата на тротоара. Загледа се някъде в далечината.
— А това означава, че Тейт е знаел, че ти се нуждаеш от леден скулптор, още преди да прекрачи прага ти и да попита за работа.
— Да.
— Откъде би могъл да узнае?
Дездемона се замисли.
— Е, то не беше някаква тайна. Рафаел тъкмо беше напуснал заради някаква работа в Ийст сайд. Би могъл да каже на много хора, че търся скулптор. Всички, които работят при мен, също знаеха.
— Доста хора. — Да.
Старк продължи пътя си.
— Довечера ще преровя компютъра на Тейт и ще видя, дали има нещо интересно в него. Но не затаявай дъх, Дездемона. Възможно е Върнън да е бил обикновен компютърен запалянко. Напълно възможно е да не намеря нищо друго, освен куп игри.
Спряха до колата на Дездемона. Тя отвори вратата и се плъзна зад волана. Поколеба се, после реши да хване бика за рогата.
— Не казваш нищо за Тони, но знам, че си го мислиш — обяви тя.
— Така ли?
— Да.
— Но, Старк, повярвай ми, не е възможно той да е замесен. Сигурна съм, че наистина са му са се обадили от Холивуд. Затова е напуснал града вчера сутринта.
— Не знам нищо за обаждането от Холивуд, — каза Старк — но проверих нещо. Наистина е имал резервация за полет до Лос Анжелис вчера сутринта. Но самолетът не е излетял преди девет и половина. И той го е хванал в последната минута. Едва не го е изпуснал.
Дездемона бе смаяна.
— Проверил си полета? Но как? Старк сви рамене.
— Използвах компютъра си, за да проверя записите на аеролиниите.
— Велики Боже! Нима можеш да правиш такива неща? Старк се усмихна.
— Аз съм експерт по компютърна сигурност, забрави ли?
— Наистина ли провери записите на аеролиниите? — повтори изумено Дездемона. — Ти не приемаш нищо на вяра, нали Старк?
— Да.
— Законно ли е да се правят такива неща? — запита подозрително тя.
— Да не навлизаме в подробности. Проверката на записите на аеролиниите попада в същата здрачна зона, в която е и купуването на компютъра на Върнън, вместо да се съобщи на полицията за него. Карай внимателно, Дездемона. — Старк затвори вратата на колата.