Дездемона проследи в огледалото как той се отдалечи. Бе твърд и непреклонен като планината Рейнър. И някъде вътре в себе си бе също така студен като глетчерите по върховете й.
XV
— Сам, Сам, събуди се!
— Донесохме ти закуска.
Старк отвори очи при звука на гласовете на Джейсън и Кайл. Нужни му бяха няколко секунди, за да се ориентира, преди да вдигне глава от скръстените си на тила ръце. Посегна към очилата, сложи ги и механично погледна часовника.
Наближаваше седем часа. Сутринта.
— Сигурно съм заспал по средата на търсещата програма.
Старк потърка челюстта си и разсеяно забеляза наболата брада. Последният път, когато погледна часовника си, беше три сутринта.
Миналата нощ бе научил поне едно нещо със сигурност. Каквито и да бяха недостатъците му като скулптор на ледени фигури, Върнън Тейт със сигурност бе притежавал отлична компютърна грамотност. Бе използвал екзотична операционна система, а не една от стандартните, и бе засекретил файловете си зад невидима, изключително фина стена от техническо магьосничество.
Старк скоро бе разбрал, че да проникне до файловете на Върнън, няма да е никак проста работа. Направил бе предварителен преглед със своята най-нова програма за преодоляване на защити и търсене на пароли, но не очакваше тя да проработи и се оказа прав. Върнън Тейт бе достатъчно умен да не използва истинска дума или име като ключ към файла си. И колкото и да бе добра издирващата му програма, Старк знаеше, че е малко вероятно тя да открие думата, макар и нарочно разбъркана от един спец.
Някъде след полунощ Старк бе опитал друг подход към проблема.
Кайл сложи купа с юфка на масата.
— Вече ти сложихме мляко и захар.
— Ето ти лъжица — услужливо се обади Джейсън.
— Благодаря. — Старк започна да яде рядката и прекалено подсладена юфка.
Кайл заобиколи бюрото и впери поглед в светещия монитор, сложен върху компютъра на Върнън.
— Проработи ли програмата ти за търсене на паролите на потребителите?
— Намери ли начин да влезеш във файловете? — запита нетърпеливо Джейсън.
— Не знам. — Старк стоически преглъщаше юфката. Бе ужасно гладен. — Издирващата програма още действаше, когато съм заспал.
— Ей, виж, нещо излезе на екрана — рече Кайл. Джейсън пристъпи по-близо.
— Дай да видя.
Старк погледна монитора. Спря да дъвче, когато зърна знака на промпта да проблясва леко върху тъмния екран. Прониза го хладно задоволство.
— Хванах го — рече тихо. Джейсън вдигна очи към него.
— Вътре ли си?
— Вътре съм. Кайл се ухили.
— Това е по-интересно дори от „Съкровището на Уайвърн“.
Старк остави чинията с юфката и се зае с клавиатурата.
— Да видим какво ще намерим.
— Обзалагам се, че Дездемона и другите Уейнрайт ще се шашнат, когато научат, че Върнън Тейт е имал суперзасекретена система на компютъра си — каза Кайл.
— Уха! — извика Джейсън. — А това означава, че може наистина да се е занимавал с нещо тайнствено.
— А може просто да означава, че е обичал уединението — рече спокойно Старк.
— Мона, какво по дяволите се е случило тук? — запита Иън Айвърс от прага на офиса. — Сякаш е минал тайфун.
Дездемона отмести сложния застрахователен формуляр, върху който работеше цяла сутрин.
— Сигурно си чул, че един от служителите ми бе убит в петък сутринта.
— Да. И това е една от причините да намина. — Иън тежко се отпусна на стола. — Исках да се убедя, че поне ти си добре. Господи, не си представях, че убиецът е вилнял толкова.
— Полицията каза, че е търсил някакъв сейф под пода или нещо ценно — каза уморено Дездемона.
След убийството й се бе наложило да повтаря това десетки пъти. Съседите й и собствениците на малките магазинчета наоколо искаха на всяка цена да научат всички подробности около кръвопролитието.
— И бедният скулптор на ледени фигури е имал лошия шанс да налети на него и сам да бъде замразен, а? Както чух, ти също си била заключена във фризера.
— Да.
Иън я погледна някак особено съсредоточено.
— Наистина ли го видя този тип?
— Видях го, но не бих могла да го опиша. Носеше найлонов чорап върху лицето си, шапка и косата му беше цялата омазана. Мога ли да ти услужа с нещо, Иън? Защото в момента съм малко заета.
— Какво? А, да. Звъних на Тони, но него го няма, така че реших да те попитам, дали имаш някаква вест от Старк. Мислиш ли, че вече е погледнал предложението за „Изчезващ“.
— Мисля, че ролята на ангел — хранител на театъра не е особено привлекателна за Старк точно в този момент.