— Мона, можеш ли да ми направиш една услуга. Ти си близка със Старк. Кажи му една добра дума за мен. Струва ми се, че ще те послуша.
Дездемона въздъхна и се облегна на стола си.
— Слушай, защо най-добре не се откажеш, Иън? Старк не се интересува от театър.
— По дяволите, Старк има нужда от това, също колкото и ние!
Дездемона вдигна вежди.
— Така ли?
— Помисли как това би повлияло на корпоративния му имидж. Ще се прочуе бързо като покровител на изкуствата.
— Може би не трябваше да му казваш, че целта ти е да поставиш пиеса, която ще измъкне червата на публиката — каза Дездемона. — Тази представа имаше негативно въздействие върху него.
— Да, да, може би там сбърках. Секретарката му каза, че са й наредили да не ми определя среща. — Иън скочи на крака и закрачи из офиса. — Може би трябва да преработя предложението.
— Добра идея. Знаеш ли какво, ти вземи да преработиш предложението си, а аз ще почистя тук. Добре че убиецът поне не е пипал компютъра ми. — Дездемона се завъртя на стола си и включи машината.
— Може би леденият скулптор го е прекъснал, преди да стигне до него — предположи Иън.
— Възможно е.
Дездемона потръпна, докато набираше обичайните команди, извикващи графика за седмицата.
— Дори не желая да мисля за онова, което се е случило тук.
— Кажи, знаеш ли къде е Тони? Днес трябваше да обядваме заедно. И да обсъдим евентуалния актьорски състав за „Изчезващ“.
— Тони е в Лос Анжелис. — Иън внезапно спря.
— В Лос Анжелис? Какво, по дяволите, прави там?
— Онези от сапунената опера са му са се обадили. — Иън беше поразен.
— По дяволите, мислех, че е разбрал урока си от Холивуд. Той знае, че онова, което ще прави там, е пълна помия. „Изчезващ“ е в критично положение.
— Искаш да кажеш, че може да „изчезне“ напълно?
— Много смешно. — Иън изглеждаше искрено засегнат.
— Извинявай. — Дездемона се намръщи, когато едно необичайно съобщение се появи на екрана й. — Странно.
— Какво?
— Компютърът ми ме пита, дали да възстанови някакви изгубени файлове.
Иън надникна към екрана.
— Това съобщение се получава, когато компютърът е бил изключен, поради внезапно спиране на тока или, ако случайно си го изключила, без да използваш програмата за излизане.
— Какво означава? — Иън сви рамене.
— Това, което пише. Че последното, което си правила, е запаметено в специален файл. Трябва да използваш съответните команди, за да го възстановиш.
— Но аз не съм…
Дездемона замълча, без да довърши изречението. Кой знае защо не й се искаше да му казва, че не е изключила случайно програмата. Нито пък токът бе спирал напоследък.
— Не си какво? — погледна я Иън. Тя се изкашля.
— Не знаех, че разбираш от компютри.
— Кой не разбира в наши дни? Моя го използвам, за да пазя файлове с имената на евентуални спонсори на театъра и, за да водя счетоводството на „Рампата“. Тони ми инсталира програмата.
— Вярно. Бях забравила.
— Той е страхотен в тези неща, нали?
— Да. — Дездемона не искаше да се впуска в темата. — Добре, ако ме извиниш, трябва да поработя.
— Намекът е ясен. — Иън спря до вратата. — Мона?
— Да?
— Мислиш ли, че Старк ще реагира положително, ако в офертата акцентирам върху ролята му на меценат на изкуствата, в случай че подкрепи „Изчезващ“? Корпоративните типове обичат да се шуми около тях. Това е добра реклама.
— Виж, не съм сигурна как точно ще реагира Старк на тиражирането на образа му като виден бизнесмен и меценат на изкуствата. — Дездемона му се усмихна окуражително. — Все пак можеш да опиташ.
Иън удари по рамката на вратата с обновен ентусиазъм.
— Ще го направя. Ако Тони ти се обади, кажи му веднага да прибира задника си тук, в Сиатъл. Холивуд е пълен само с фукльовци и никакъв талант. Ние сме хора от театъра.
Той забърза към външната врата, косата му, вързана на опашка, се развяваше след него.
— Ще му кажа — промълви Дездемона на себе си, изчака Иън да излезе и после отново се върна към компютъра си.
Дълго време разглежда съобщението за изгубените файлове. Единственият друг човек, който използваше компютъра й, беше Тони. Възможността той да е работил на него малко преди убийството на Върнън, накара стомаха й да се свие.
Най-сетне събра кураж да даде сигнал на компютъра, да възстанови липсващите неща. Натисна клавиша. Не се случи нищо.
Дездемона простена и посегна към ръководството. Мразеше да прибягва до инструкциите. Никога не можеше да разбере нищо.
Телефонът иззвъня и наруши концентрацията й. Тя вдигна слушалката.
— „Райт Тъч“. Дездемона е на телефона.
— Здрасти, детенце, това съм аз, Тони! — Дездемона притихна.