— Жалко, че Тони толкова държи да играе — рече замислено Макбет. — А всъщност е най-добър с компютрите.
— Знам.
— Добре ще е, ако Иън и Тони успеят да поставят „Изчезващ“.
— Малко вероятно. Особено, ако разчитат на Старк, да го финансира. Забелязваш ли, че когато обсъждаме Тони, говорим все в бъдеще време?
— Да-а.
Дездемона се умълча през останалата част от пътя до крепостта на Старк.
Когато Макбет спря пред входа малко по-късно, тя посегна към кошницата за пикник на задната седалка, която бе приготвила.
— Още веднъж благодаря, Макбет — каза и слезе от джипа.
— Всичко е наред.
Дездемона се изкачи по стълбите. Кайл отвори вратата, тъкмо когато посегна към звънеца.
— Здрасти, Дездемона. Ако си дошла да видиш Старк, той е зает. Работи върху компютъра на Върнън Тейт цяла нощ. Излезе от кабинета си само веднъж сутринта, за да вземе душ и да се преоблече.
Дездемона засия.
— Значи е намерил нещо интересно?
— Още не е ясно. Но е влязъл в системата и сега търси някакви скрити файлове.
— Звучи обнадеждаващо. — Дездемона вдигна кошницата за пикник. — Донесла съм му обяд.
— Това е добре. Джейсън и аз му направихме закуска, но нямахме време да приготвим и обяд. — Кайл хвърли поглед през рамото си. — Побързай, Джейсън. Макбет дойде.
— Идвам. — Джейсън се появи иззад ъгъла. — Здрасти, Дездемона. — Той профуча покрай нея по стълбите. — Чао!
— Ще се видим. — Кайл последва брат си. Дездемона им махна, когато се качиха в джипа. Изчака, докато той се скри от погледа й, влезе и затвори вратата.
Високото предверие бе потънало в пълна тишина.
С кошницата за пикник под ръка Дездемона бавно изкачи стоманеното стълбище до второто ниво на къщата. Зави на горната площадка и се отправи по коридора към кабинета на Старк. Вратата беше отворена.
В помещението цареше полумрак, разсейван единствено от студения блясък на компютърния екран.
Старк седеше с лакти, подпрени на облегалките на стола си. Сплел бе пръсти пред себе си. Суровите очертания на лицето му бяха изострени от студената светлина. Седеше там, странно отчужден, обгърнат от някаква бездънна тишина. Дездемона затаи дъх.
Той изглеждаше така далечен и недосегаем, като капитан на космически кораб, съзерцаващ междузвездните пространства. Човек без дом, обречен да броди вечно из ледените простори на галактиката.
— Здравей — каза тя тихо.
— Здравей. — Старк я погледна някак унесено, вниманието му бе все още погълнато от компютърния екран. — Какво правиш тук?
— Донесох ти обяд — усмихна се Дездемона. — Аз съм официалният ти доставчик, забрави ли?
— Обяд? — погледна я озадачено Старк.
— Ами, нали знаеш. Нещо, което по традиция се яде по средата на деня.
— Разбира се. Обяд. — Той си свали очилата и разтърка челото си. — Забравил бях. Кайл и Джейсън тръгнаха ли вече?
— Преди няколко минути. — Дездемона влезе в стаята. Взря се в светещия екран. — Какво намери?
— Засега нищо. — Старк сложи обратно очилата си и също погледна към екрана. — Едно огромно нищо. Прекалено много нищо, ако трябва да бъда точен.
— Какво искаш да кажеш?
— Върнън Тейт наистина е разбирал от компютри, файловете му бяха здраво заключени. Страхотна система. Но успях да вляза.
— Как?
— Не е възможно да се направи абсолютно сигурна операционна система. Винаги има някакви пукнатини, пропуски, недоглеждания, ако искаш. С малко късмет, търпение и добро познаване на нещата всеки, който реши, може да преодолее мерките за сигурност.
— И ти успя да го направиш, така ли? — Дездемона остави кошницата върху бюрото.
— Да. Но Тейт е скрил някои от файловете си. И смятам да ги намеря.
Ироничната решителност в гласа му накара Дездемона да вдигне поглед. Очите на Старк блестяха като смарагдови кристали на студената светлина от екрана. „Старк е в невероятна кондиция — съзна тя. — Абсолютно концентриран“.
Единственият друг случай, когато го бе виждала в състояние на такава свирепа съсредоточеност, бе, когато се любеше с нея.
— След като файловете са скрити, как изобщо разбра, че съществуват? — запита Дездемона.
— Поисках от компютъра да ми покаже какво пространство е заето върху хард диска. Цифрата, която получих, не съвпада със сбора на байтовете на файловете, които излизат на дисплея. Тейт е скрил нещо. Сега „АРКЕЙН“ го търси.