— Можеш ли да обядваш, докато чакаш да видиш дали, „АРКЕЙН“ ще го намери?
— Защо не.
Но Старк не погледна към кошницата за пикник. Вниманието му отново се бе насочило към екрана.
Дездемона се зае да сервира сандвичите, които беше приготвила. Подреди ги в една чиния, заедно със салата от домати, керевиз и сирене.
Сложи чинията на бюрото до Старк. Той взе сандвича и механично го захапа.
Дездемона се подпря на бюрото и гризна от другия сандвич.
— Тони се обади — рече тя след малко.
Старк отмести погледа си от екрана и я прикова с очи.
— Кога?
— Рано тази сутрин — на Дездемона не й хареса хищническият блясък в очите на Старк. — Каза, че сапунената опера се е провалила. И че никой в Холивуд не си спомня, да е карал да го викат. Връща се вкъщи.
— Твърди, че не знае кой е платил билета му?
— Аха. — Дездемона довърши сандвича и избърса пръстите си. — Странно, нали?
— Да — каза меко Старк. — Доста.
— Искаш ли шоколадов сладкиш?
— Благодаря. — Старк пое сладкиша от пръстите й и го лапна на две хапки.
Дездемона се отдръпна от бюрото.
— Ще почистя тук и ще направя кафе.
— Добре. — Старк отново се извърна към компютъра. Тя разтреби бюрото и слезе долу да направи кафе.
Когато се върна след няколко минути, Старк стоеше с гръб към вратата. Протягаше се.
Дездемона спря на прага с по една чаша кафе във всяка ръка. Загледа унесено как Старк изпъва тялото си. Движенията му притежаваха плавната сила на водопад. Големите му ръце бяха свити в юмруци. Мускулите на гърба и раменете му се очертаваха мощно под измачканата бяла риза. Тя се измъкна от колана му.
— Ето кафето — прошепна тя.
Старк бавно се извърна към нея. Очите му потънаха в нейните. Все още бе напълно съсредоточен, но посоката на концентрацията му най-неочаквано и без всякакво предупреждение се бе изместила от компютъра към нея.
Дездемона спря да диша. По повърхността на кафето се образуваха малки вълнички. Причинени бяха от ускорения й пулс. Усети, че ако не остави бързо чашите, сигурно ще ги разлее.
Успя да раздвижи краката си, но й струваше голямо усилие. Прекоси стаята и внимателно остави чашите.
— Какво става?
— Засега нищо. — Старк бавно излезе иззад бюрото, застана пред нея и свали очилата си. — Имам нужда от пауза.
— Старк?
Дланите му обгърнаха раменете й. Той я привлече към себе си.
— А ти?
Дездемона обви с ръце врата му. Усмихваше се.
— Мисля, че и на мен би ми се отразила добре.
— Радвам се да го чуя. — Старк покри устните й със своите.
Дездемона мигновено бе погълната от бурята. Някакъв вихър забушува около нея и я разтърси цялата.
Учуди се, дали някога изобщо ще свикне с връхлитащата страст на Старк. Но бе сигурна, че дори и да свикне, никога нямаше да се умори от нея.
Усети ръцете му да се плъзгат надолу по гърба й и да я притискат по-близо. Старк простена и откъсна устните си от нейните с видимо усилие. После вече целуваше шията й, разкопчаваше блузата й.
Коленичи пред нея и дръпна надолу джинсите й. Бикините й се смъкнаха с тях.
Полутъмната стая се завъртя, когато Старк се изправи и вдигна Дездемона на ръце. Сложи я върху бюрото. Стъкленият плот й се стори доста студен под голата й кожа. Старк сграбчи коленете й и разтвори бедрата й. Дездемона впи пръсти в косата му, когато той пристъпи към нея.
Звукът от рязкото дръпване на ципа му отекна в тишината. Дездемона затвори очи, пръстите й го погалиха.
Старк я докосна.
Дездемона усети как набъбва и се отпуска.
Той рязко си пое дъх, когато ръката й го обгърна.
— Обвий бедрата си около кръста ми — прошепна в косите й.
Дездемона се подчини. Старк я милваше нежно, пръстите му проникваха във влажната й утроба. От гърлото й се изтръгна хриплив вопъл. Той се намести до нея.
— Имам нужда от това — гласът му беше напрегнат и накъсан, сякаш думите се изливаха направо от душата му. — Имам нужда от теб…
Стигнал бе почти дотам, да й каже, че я обича. Вероятно не биваше да очаква повече от него. За мъж като Старк тези думи бяха достатъчни. Бяха истински.
— Обичам те, Старк — промълви Дездемона в рамото му. — Обичам те.
Старк се сепна, сякаш бяха стреляли в него. Вряза се мощно и неконтролируемо в нея. Тялото му се сви в конвулсия. Дрезгавият му стон би могъл да бъде вик на тревога или на триумф. Не бе възможно да се каже какво точно.
Дездемона се вкопчи в гранитните му рамене. Дори не бе сигурна, че той е чул тихото й признание в любов. Но нямаше време да разсъждава. Вече потъваше в бушуващия чувствен вихър. Единственият й ориентир бе мъжът, който я бе довел до ръба на хаоса…