От друга страна, специално тази вечер като че ли нямаше кой знае какъв избор за развлечения. И ако сега не седеше тук, в кафене „Муза“ на „Пайъниър скуеър“, с отбрани членове на клана Уейнрайт, сигурно щеше да седи сам у дома си с бутилка свръхскъпо шампанско, козе сирене и лаконична бележка от годеницата си. Което щеше да е същото, като първата му провалена сватбена нощ преди две години.
Беше свикнал да остава сам, когато нещата вземеха лош обрат. По същата причина бе свикнал да бъде сам и, когато нещата отиваха на добре. Отдавна бе придобил навика да приема пораженията и да празнува триумфите си в уединение. И това се бе превърнало в начин на живот.
В момента, когато осъзна с вледеняваща сигурност, че Памела няма да се появи, единственото му желание беше да остане сам. И да се освободи по най-бързия начин от двестате гости на сватбата, от обслужващия персонал и всички останали свидетелства за бедствието.
За щастие, всички, включително и Дейн Маккалъм, негов приятел, кум и вицепрезидент на „Старк Секюрити Системс“, бяха разбрали състоянието му и бързо се бяха сбогували. Изключение бе направила собственичката на фирмата за доставки, Дездемона Уейнрайт. Старк я бе забелязал за първи път, когато тя решително бе нахълтала в кабинета му, размахвайки сметката си.
Седнал зад бюрото си, бе успял да я разгледа внимателно. Беше облечена в екстравагантен малък смокинг, не много по-различен от неговия, но с доста по-интересна кройка. Старк с лека изненада бе установили, че въпреки отвратителното си настроение, все пак беше в състояние да оцени гледката.
Дездемона не беше много висока, бюстът й не бе кой знае колко внушителен, но от кръста надолу бе приятно закръглена. Старк смяташе, че именно там си струва жената да е позакръгленичка.
Първоначално решителността й да измъкне на всяка цена чек от него, го бе сепнала. Предполагал бе, че Памела се е погрижила за разноските по приема, наред с останалите подробности по церемонията. Памела знаеше много добре, че той няма понятие от тези неща, нито пък има интерес да ги учи. Проявяваше твърде малко търпение към светската страна на бизнеса и на живота изобщо.
За нещастие, финансовото му преуспяване рязко го бе оттласнало в един съвършено нов свят, където светските задължения бяха неотделимо преплетени с изискванията на бизнеса. От всичко това си бе направил извода, че му е нужна жена и бе тръгнал да я търси.
Преживяното го беше научило, че най-добре се справя с хладни, не особено емоционални и уравновесени жени — такива, като Памела Бедфорд. Разбира се, ако се съдеше по събитията от днешния ден, това беше твърде силно казано. Неговото „най-добро“ се бе оказало пълен провал.
Висока, грациозна, златокоса и синеока, Памела отговаряше съвсем точно на описанието „блондинка северен тип“. Притежаваше изтънченото високомерие на жените, родени в семейства с толкова старо богатство, че имаше опасност то да се е покрило с плесен. Памела въплъщаваше представата на Старк за фина, изискана дама.
Три минути след като се бе запознал с нея, той си беше казал, че точно това е жената, която търси. С произхода и връзките на семейството си, Памела чудесно щеше да се справи с нарастващите светски и обществени ангажименти, които го затрупваха. Тя сигурно знаеше как трябва да се забавляват влиятелни клиенти. И без съмнение, щеше да съумее да даде отпор на местните политикани и дамичките от благотворителните общества, които непрекъснато се мъчеха да измъкват пари от него.
Небрежните разговори по коктейлите и приемите бяха представата на Старк за кошмар. Памела, от своя страна, бе родена в свят, където тези неща се научаваха още по рождение. Тя винаги знаеше какво трябва да се направи и как точно да се направи. Старк копнееше да й прехвърли всички тези дразнещи подробности от живота извън работата си.
Памела изглеждаше така възхитително предсказуема.
Изоставянето на годеника си пред олтара този следобед, вероятно бе първият път в живота й, когато тя бе направила нещо, способно да възмути госпожица Менърс или Емили Поуст.
Старк подозираше, че от друга страна, Дездемона Уейнрайт е идеалният пример за хаотична динамика в действие. Различните изражения пробягваха по лицето й със скоростта и променливостта на атмосферните фронтове над Сиатъл. Което не беше добър знак. Той си бе създал правилото да избягва темпераментните жени. Обикновено те му отвръщаха със същото и го намираха за твърде скован.