Старк бавно идваше на себе си. Съзнателно се опита да удължи нещата, колкото е възможно. Радостта от удоволствието, да бъде в Дездемона, да се усеща част от нея, бе прекалено голяма, за да бърза.
Думите й кънтяха в съзнанието му. „Обичам те.“
Отвори очи. Погледът му се спря на светещия екран зад нея. Трябваше му една секунда, за да осъзнае, че се бе появило някакво съобщение.
Грабна очилата си и ги сложи.
ИМЕ НА СКРИТ ФАЙЛ: Застраховка.текст
Връхлетя го втора вълна на удовлетворение. Почти толкова опияняваща, колкото първата. „АРКЕЙН“ бе проработил. Някои дни наистина бяха по-добри от другите.
— Хванах го — каза той.
XVI
— Но какво значи това? — запита Дездемона. Надвесила се бе толкова много над рамото му, че Старк се чудеше как не пада в скута му. Не че би имал нещо против, ако станеше така. В тялото му все още отекваше ехото на страстта.
Чувстваше се толкова добре, толкова уверен. Също както се чувстваше на прага на откриването на някоя сложна закономерност. Това бяха миговете, които отместваха малко по-назад границите на хаоса.
Дездемона бе навлякла джинсите и бе закопчала блузата си, но все още бе топла, влажна и секси. Къдриците й се бяха пръснали във всички посоки, устните й все още бяха набъбнали от целувките му. Невидимите нишки, които ги свързваха, когато се любеха, все още го приковаваха към нея.
Старк с усилие се съсредоточи върху екрана.
— „Застраховка.текст“ е името на изгубения файл. Погледни числото на байтовете му. Точно толкова, колкото липсваха от общия сбор на останалите файлове.
— Може би това е просто частен файл, в който е съхранявал сведенията за застраховките си — каза Дездемона.
— Може би. Но се съмнявам, че тук ще намерим обичайните сведения по застраховките. Нали видя хазяйката му и къщата, в която живееше. Не мисля, че Тейт е бил от хората, които държат да се застраховат.
— Тогава защо името на скрития файл е „Застраховка.текст“?
— Сега ще видим. — Старк даде командата за показване на файла.
Екранът потъмня за няколко секунди, после се появи кратък надпис, предшестван от някакъв адрес на електронната поща. Старк видя, че адресът е на анонимната поща. Съобщението беше кратко:
Поръчката изпълнена. Втората част от сумата да бъде изпратена в срок до пет дни от тази дата. Следва доставка на продукта.
Дездемона се намръщи.
— Тези знаци над съобщението са адресът на получателя, така ли?
— Да, това е адрес на електронната поща. На анонимните услуги.
— Какви анонимни услуги?
— Автоматична компютърна поща, която приема и изпраща съобщения на хора, които искат да запазят в тайна самоличността си.
— Един от друг ли? — тя го погледна смаяно. — Но защо Върнън би искал да изпраща съобщение на някого, когото не познава.
— Има всякакви причини, поради които хората искат да останат анонимни — каза тихо Старк. — Нека видим какво има още в този файл.
Той натисна един клавиш и на екрана се появи друго съобщение. То също бе предшествано от анонимния адрес на електронната поща.
Цената на чиповете е хиляда. Доставка на първо число на месеца.
Следващото съобщение бе вероятно получено, а не извратено от Тейт.
Разбрахме, че можеш да предоставиш софтуер за нова програма — хит. Нужна е информация за цената.
— Нещо започва да просветва тук — каза Старк.
— Какво, за Бога, е правил Върнън?
— Изглежда се е занимавал с нещо като компютърна търговия. Бил е хакер, който на съответната цена е доставял всичко, което желае клиентът. Сключвал е сделките си чрез анонимната поща.
Дездемона заби пръсти в рамото на Старк.
— Смяташ, че той е крал софтуер и чипове, и неща от този род по поръчка?
— Може би.
— Тази работа изглежда не е много доходна, ако се съди, как живееше.
— Не бъди толкова сигурна. Тейт може и да си е скътал париците някъде.
— Добре, но ако той е печелел добре от компютърна търговия, защо му е била необходима работата при мен?
— Помисли малко.
— О, Господи! — прошепна Дездемона. — Той ме е използвал.
— Така изглежда.
— Сигурно ти си бил една от целите му — гласът й се извиси вбесено. — И ме е използвал, за да стигне до теб.
— Някой вероятно го е наел, за да се добере до „АРКЕЙН“. С малко късмет, може би ще успея да изровя от файла му съобщенията, свързани именно с тази сделка.
— Ах, тази гадна малка невестулка. — Дездемона присви очи. — А аз го харесвах. Беше толкова услужлив. Единственият наистина надежден служител, който някога съм имала.
— Успокой се, Дездемона.
— Ти не разбираш. Аз му вярвах.
— Дотук с прословутата интуиция на Уейнрайт — промърмори Старк.