Старк наблюдаваше срещата от прага. Жулиета, Бес и Август се струпаха около Дездемона и родителите й. Всички говореха едновременно. Развълнуваните гласове се завъртяха като вихър около Дездемона и я погълнаха.
Още веднъж на Старк му се стори, че мястото му не е тук. Сякаш всичко, което до преди малко го свързваше с Дездемона, беше изгубено.
С усилие на волята той успя да потисне тъмната самота в себе си и да съсредоточи вниманието си върху майката и втория баща на Дездемона.
Силия Уейнрайт бе красива жена, чието чаровно излъчване достигаше чак до другия край на помещението. Носеше лека, дълга до глезените лятна рокля, с някакъв смътен намек за Югозапада в модела. Талията й бе стегната с широк кожен колан, украсен със сребърни и тюркоазни орнаменти.
Силия бе по-ниска от повечето Уейнрайт, почти с ръста на Дездемона. Посивяващата й червеникава коса бе завита на елегантно руло. Екзотичните й очи, почти същите на цвят като тези на дъщеря й, се спряха на Старк с неясен интерес.
Бенедикт бе висок, среброкос мъж, чиито внушителни черти напоследък бяха започнали леко да се замъгляват от възрастта. Изглеждаше тъй, сякаш съзнателно бе избрал да прекара последната част от живота си в ролята на застаряващ аристократ от Стария свят. Той също погледна към Старк, когато пусна Дездемона от прегръдките си. Независимо от ролята, която бе избрал да играе, очите му си оставаха неочаквано остри и проницателни.
Когато заговори, гласът му бе толкова дълбок и звучен, че Старк не би се изненадал да открие, че е свързан с някакъв скрит усилвател.
— Добре, добре, добре — промърмори Бенедикт. — Значи вие сте мъжът, който открадна сърцето на моето малко момиченце.
— Татко, моля те! — Дездемона пламна цялата, Бенедикт не й обърна внимание. Протегна ръка във великодушен жест.
— Бенедикт Уейнрайт.
Старк погледна към предложената му ръка. Приближи се и я пое.
— Аз съм Старк.
— Това е съпругата ми, Силия. — Бенедикт направи галантно движение по посока към майката на Дездемона.
Силия му се усмихна очарователно.
— Разбрах, че всички ви наричат Старк.
— Да. Приятно ми е да се запознаем, госпожо Уейнрайт. — Старк кимна любезно. — Не знаех, че вие и вашият съпруг ще пристигнете.
— Не ги очаквахме. — Дездемона се откъсна от прегръдката на майка си. — Какво се е случило? Да не би пиесата изведнъж да е била спряна?
Бенедикт тъжно поклати глава.
— Свалиха я още след третото представление, без изобщо някой да я забележи.
— Как така? — запита Дездемона.
— Явно театър „Кактус“ е бил на ръба на банкрута, — обясни Силия — факт, който никой не е сметнал за нужно да съобщи на актьорите. Една сутрин миналата седмица шерифът пристигна рано-рано и заключи всичко, докато кредиторите успеят да решат проблемите си в съда.
— Това е ужасно — възкликна Дездемона.
Старк я погледна. В гласа й нямаше особена изненада. Предположи, че тя е свикнала с разказите за подобни театрални нещастия.
— Случват се такива неща — каза философски Бенедикт. — Силия и аз се върнахме в Сиатъл с някои други от състава. Цели три дни сме на път. Пристигнахме в града преди час и дойдохме направо тук. Можете да си представите колко бяхме смаяни, да научим какво е станало.
— Ужас — промърмори Август. — Абсолютен ужас.
— Все още сме в шок — потвърди Бес. — Само като си помислиш, как бедната Дездемона е била затворена в този фризер с мъртво тяло.
— Можели са да те убият! — прошепна ужасена Силия.
— Наистина ли си добре, скъпа?
— Добре съм, мамо. Старк ми бе подарил една малка компютърна играчка, с която да изпращам съобщения. Нали знаеш, електронна поща. Във всеки случай, изпратих съобщение на Старк. Казах му, че съм заключена във фризера. Той дойде и ме измъкна.
Август присви очи.
— Напомня ми за времето, когато Тони я спаси от…
— Не сега, скъпи — предупреди го тихо Бес. Силия се обърна към Старк.
— Толкова искахме да се запознаем с вас. Не се случва всеки ден Дездемона да се…
— Мамо! — Лицето на Дездемона се оцвети в блестящ оттенък на розовото и тя хвърли бърз поглед към Старк.
— За Бога, нека не се впускаме в тази тема.
— Силия е права — заяви патетично Бенедикт. — Нямахме търпение, да се запознаем с човека, за когото смяташ да се омъжиш.
— Татко, ние със Старк просто се срещаме. — Дездемона изглеждаше отчаяна. — Нямаме абсолютно никакви планове за женитба.
— Не това чух от Бес — каза нежно Силия.
— Е, леля Бес просто не е разбрала — отвърна Дездемона.