— Разбирам.
— Причината, поради която казах на родителите си, че сме делови партньори и само се срещаме понякога е, че ги познавам много добре. Ако дори само намекнех нещо за сериозна връзка, те веднага щяха да започнат да мислят за женитба.
— Женитба.
Думата сякаш заседна на гърлото му.
— Точно така. — Дездемона се завъртя със стола си към компютъра и изведнъж се оказа много заета с клавиатурата. — Уейнрайт са романтици. За тях сериозната връзка означава обвързване, брак и всичко останало.
— Разбирам. — Старк наблюдаваше как екранът на компютъра се съживява.
— Не се притеснявай, мисля, че успях да разсея тази представа. — Дездемона му хвърли бърз и неразгадаем поглед. — Уейнрайт са малко старомодни за някои неща. Семейството е много важно за тях. Причината е, че през годините не са могли да разчитат на никого, освен един на друг.
— Разбирам.
— Знам какво мислиш за брака, Старк. Не се безпокой, ще се постарая никой вече да не повдига въпроса.
— А ти какво мислиш за него? — запита Старк с преднамерено неутрален тон.
— За брака ли? Ами, аз съм Уейнрайт. — Тя му се усмихна извинително. — Някой ден… — леко вдигна рамене и остави фразата си недовършена.
— Разбирам.
— Но, ей, до този ден има още много време, нали? — Дездемона го изгледа лукаво. — А дотогава, смятам, че онова, което е между нас, е нещо много особено, окей?
— Да. Особено.
До смърт му се искаше да разбере, за какво всъщност му говореше. Определено имаше впечатлението, че му се губи нещо от разговора. Сякаш думите на Дездемона бяха заключени с някакъв код. Долавяше, че има някакъв скрит смисъл в тях, но не можеше да стигне до него. А колко добре се чувстваше с простите, ясни проблеми на комплексните структури.
— А, ето. — Дездемона разглеждаше екрана пред себе си. — Тези „драсканици“, които виждаш, са онова, което излезе, когато възстанових последния файл. Произволни знаци. Тони е прав. Може и някое дете да ги е напечатало. Какво ще кажеш?
— Дай да видим кога е записан файлът.
Безкрайно благодарен, че може да се прехвърли на тема, която разбира, Старк се надвеси над клавиатурата и набра някаква команда с една ръка.
Времето, когато драсканиците са били въведени в паметта, се появи на екрана. Осем и петнадесет.
Дездемона отново впери поглед в екрана.
— Точно когато Върнън е бил убит. Старк гледаше замислено знаците.
— Въпросът е, кой е напечатал тази безсмислица? Върнън или убиецът?
— И защо изобщо на някого му е притрябвало да печата на компютъра ми?
— Добър въпрос.
Старк съсредоточено се взираше в дългата редица знаци. Имаше някаква закономерност. Усещаше я.
— Мисля, че не са просто драсканици.
— Какво искаш да кажеш?
— Би могло да е закодиран текст. Очите на Дездемона се разшириха.
— Шифровано съобщение?
— Да.
— Но ти трябва да имаш специална програма, за да го разшифроваш, нали? Аз нямам такава.
— Няма нищо сложно в това, кодиращата програма да се прехвърли от някой флопидиск, да се кодира това съобщение и после програмата да се изтрие от паметта на компютъра ти.
— Но това би означавало, че някой е оставил това съобщение специално за мен. — Дездемона поклати глава. — Няма никакъв смисъл. Как е могъл да бъде сигурен, че ще го разбера?
— Съвсем логично е предположил, че ти ще поискаш да видиш какво е имало в изгубения файл, след като си включила компютъра и преди да започнеш работа.
— Да речем, че е така. Но откъде е бил сигурен, че ще разпозная едно кодирано съобщение само по вида му?
Старк се замисли върху най-вероятното обяснение.
— Може би съобщението не е било оставено за теб.
— Аз съм единствената, която използва компютъра.
— Наистина ли?
— Разбира се. — Дездемона го погледна в очакване. — Можеш ли да дешифрираш това?
Искаше му се да го дешифрира бързо.
— Вероятно. Но първо трябва да извадя вълшебния си пръстен за дешифриране от кутията с юфката.
Половин час по-късно Дездемона влетя в „Екзотика Еротика“ с две високи чаши мляко в ръка, които бе купила от кафене „Муза“.
Тя изчака, докато една жена в делови костюм на ситно райе приключи с покупката си на пухкава боа от пера — последната еротична новост — и на пакетче кондоми в златно и розово. На излизане жената се усмихна на Дездемона. Дездемона й кимна.
— Ще трябва да доставим повече неща от пера — каза Кирстен, когато вратата се затвори зад клиентката. — Всичко, което има пера, се продава като топъл хляб.
— Разбирам какво имаш предвид. И в моя бизнес лебедите вървят най-много. Ето, вземи си млякото.
— С малко кафе. Точно, от каквото имах нужда. Цял следобед не съм сядала. Това е първата пауза, но не смея да оставя магазина. Днес съм сама тук.