— Къде е Хенри? — Дездемона остави млякото на плота. — Вече не ти ли помага?
— Иън се обади и го извика в „Рампата“, за да се срещнат с някакви евентуални спонсори.
— Хм. Дали това означава, че Иън се е отказал да преследва Старк, с цел да го превърне в ангел — покровител.
— Иън никога не се отказва. Знаеш го. Той е неуморим в търсенето на средства за „Рампата“. — Кирстен отпи от млякото. — А при теб как вървят нещата?
— Мама и татко току-що пристигнаха. Театър „Кактус“ е бил затворен в началото на седмицата, финансови проблеми.
Кирстен направи физиономия.
— Нищо ново, а? Запознаха ли се вече със Старк?
— Преди малко. Нещата почти бяха на ръба. Татко моментално влезе в ролята на „загрижения баща“. Кълна ти се, че ако не го бях спряла, със сигурност щеше да попита Старк, дали намеренията му са почтени. Кирстен вдигна вежди.
— И как го спря?
— Дадох му ясно да разбере, че връзката ми със Старк не е от такъв характер.
— Не е от такъв характер ли? — Кирстен едва не се задави с млякото си. — Не бих казала. Ти спиш с него. Колко време смяташ, че можеш да криеш това от Бенедикт? Всички в семейството го знаят.
— Така ли? — Дездемона бе вбесена. — Бих искала да знам, откъде всички вие сте така осведомени за моите интимни работи. Старк не е прекарал и една нощ в моя апартамент, нито пък аз съм нощувала в къщата му! Откъде всички са толкова сигурни, че спим заедно?
Кирстен се ухили.
— Божичко, и аз не знам. Наречи го интуицията на Уейнрайт.
Дездемона простена.
— Какво да правя, Кирстен? Щом татко разбере, че съм влюбена в Старк, ще започне да вдига врява, като старомоден моралист. Знам, че така ще стане.
— Е, и какво от това. Ролята му отива.
— Ще очаква Старк или да се ожени за мен, или никога вече да не престъпи прага ми. Ще настоява Старк да направи избор.
— Остави Старк, сам да реши.
— Не мога — отвърна Дездемона. — Не смея да оказвам никакъв натиск върху него на този етап. Старк сам все още не знае какво иска.
— Не съм толкова сигурна.
XVII
Старк седеше в затъмнения си кабинет и умуваше върху съобщението пред себе си. Дешифрирането на думите, оставени в компютъра на Дездемона, се оказа детска игра за „АРКЕЙН“. Но самото послание съвсем не беше шега.
Клиент: Това е, за да ти стане ясно, че те засякох. Мислиш ли, че вечно можеш да се криеш зад анонимния адрес? Като доказателство, че знам кой си, оставям това там, където знам, че ще го намериш. Ти вечно си играеш с този компютър. Цената на мълчанието ми е петдесет хиляди. Същите условия като миналия път.
Старк си спомни еуфоричното облекчение на Дездемона, когато сметнаха, че вече имат доказателство, че не Тони е този, който се е опитал да открадне „АРКЕЙН“.
Чудеше се как ли ще реагира тя, когато й съобщи лошата новина. Ставаше все по-ясно, че завареният й брат е затънал до ушите в цялата тази каша. Напълно възможно бе, той да е тайнственият „клиент“, които бе наел Върнън Тейт, да открадне кодиращата програма.
Дездемона бе сгрешила преди малко, когато твърдеше, че е единствената, която използва компютъра. Добрият стар Тони не само го използваше, но и бе инсталирал софтуера й и приспособил основните програми. Черната овца на фамилията Уейнрайт беше доста на „ти“ с компютрите. И компютърът, с който най-много обичаше да си играе, беше този на Дездемона.
За Тейт, без съмнение, е било трудно да идентифицира клиента си. За целта той е трябвало да проследи файловете на анонимната поща — сложна задача, дори и за един обигран хакер. Но след като веднъж откриел самоличността на Тони, нещата са щели да станат много по-лесни. Не е било кой знае колко сложно, да засече Тони на компютъра на „Райт Тъч“.
Мина доста време, преди Старк да вдигне телефона и да набере номера на „Райт Тъч“.
— Тя не е тук, Старк. — Жулиета бе малко задъхана, сякаш бе изтичала да се обади в офиса. — Отиде до „Екзотика Еротика“. Но понеже и без това се обаждаш, бих искала да те поканя на вечеря довечера.
— Вечеря?
— За да отпразнуваме завръщането на чичо Бенедикт и леля Силия в града. Всички ще бъдат там. Доведи Джейсън и Кайл.
— Къде ще е тази вечеря?
— В същия ресторант, където беше рожденият ден на Дездемона. Ще бъдем в банкетната зала в дъното. Когато дойдеш, просто кажи на салонния управител, че си за празненството на Уейнрайт. Доскоро.
Старк затвори телефона и набра друг номер.
Кирстен отговори още след първото позвъняване с енергичния ентусиазъм на търговец, който е имал добър ден.