— „Екзотика Еротика“.
— Старк се обажда. Търся Дездемона.
— Тук е.
Дездемона взе слушалката.
— Здравей, Старк. Какво има? Разшифрова ли съобщението?
— Да. — Той гледаше светещия екран и се чудеше как да й каже, че скъпоценният й заварен брат изглежда по-виновен от всякога. — Това е изнудваческа бележка.
— Изнудване! Старк й я прочете.
— Предполагам, че е била оставена от Върнън Тейт за клиента му. Открил е самоличността на клиента си и е поискал петдесет хиляди долара, за да я запази в тайна. Вероятно е бил убит веднага, след като е напечатал и закодирал тази бележка.
— Но това няма никакъв смисъл. Защо Върнън ще оставя съобщението на моя компютър?
Старк остави мълчанието да натежи. Но ако таеше някакви надежди, че прословутата интуиция на Дездемона ще свърши мръсната работа, бе обречен на разочарование.
— Чакай, чакай, сега разбирам — гласът на Дездемона изведнъж затрептя от вълнение. — Тейт изобщо не е имал намерение, клиентът да чете изнудваческата бележка на моя компютър.
— Какво те кара да мислиш така? — запита внимателно Старк.
— Не разбираш ли? Върнън просто е използвал компютъра ми, за да напечата бележката и да я закодира.
— По този въпрос сме на едно мнение.
— Вероятно е имал намерение да напечата закодираното съобщение на принтера ми и да го изпрати на своя така наречен клиент, който и да е той.
— О, Дездемона…
— Но е бил прекъснат от убиеца, преди да успее да го направи — завърши тя триумфиращо.
— Смяташ, че той е използвал компютъра ти като пишеща машина, за да напише една бележка, която да изпрати по пощата? — Старк затвори очи и се облегна на стола си. — Прословутата интуиция на Уейнрайт в действие, предполагам?
— Трябва да признаеш, че изглежда напълно вероятно — разсмя се Дездемона. — Дори и ти не можеш да оспориш логиката ми в този случай, Старк.
Да я оспори? Той би могъл да смаже нейната хилава, погрешна, абсурдна логика само за секунди.
Достатъчно бе само да изтъкне, че не е имало никаква нужда Тейт да използва компютъра и принтера на „Райт Тъч“. Тейт си е имал собствен хардуер вкъщи. А от изнудваческата бележка ставаше достатъчно ясно, че съобщението съзнателно е било оставено там, където Тейт е знаел, че клиентът му ще го намери — на компютъра на „Райт Тъч“. Всички, включително и Тейт, знаеха, че Тони вечно висеше на компютъра на Дездемона.
Нямаше къде да се избяга от това заключение. Най-вероятно Тони беше тайнственият „клиент“ на Върнън, И ако човек се замислеше, че хипотезата за убийство по време на кражба с взлом е малко прекалено удобна и базираща се на твърде много съвпадения, спокойно можеше да направи и крачка по-нататък. И спокойно би могъл да види Тони и в ролята на убиеца.
Тони е имал сериозен мотив да убие Върнън Тейт. Тейт се е опитвал да го изнудва. Поставянето на Тони в ролята на „лошия човек“ щеше също да обясни, как така Дездемона е избягнала два куршума от толкова близко разстояние. Да застреля сестра си, без съмнение, е било твърде много за Уейнрайт.
След убийството нервите на Тони явно не бяха издържали, той се бе паникьосал и бе скочил в първия самолет, излитащ от Сиатъл. Опитал се бе да заличи следите си, като е оставил съобщението на телефонния секретар на Бес и Август.
— Имаме безспорен прогрес тук, Старк — каза Дездемона. — На път сме да намерим отговора.
— Така ли мислиш?
— Сигурна съм. Ще се видим довечера. Кажи на Кайл и Джейсън, че в ресторанта правят и пица.
Старк внимателно затвори телефона. Поседя неподвижно още няколко мига, като наблюдаваше екрана. После стана и отиде до прозореца. Загледа се към града и ивицата на залива Елиът.
Истински глупак бе, да се надява, че Дездемона някой ден може да изпита същата дълбока привързаност към него, каквато чувстваше към заварения си брат. „Нима един мъж може да се състезава с героя от детството на една жена?“ — запита се Старк.
Не би имал никаква надежда, ако изпратеше Тони в затвора. Дездемона никога нямаше да му прости.
С огромно усилие на волята, Старк се застави да се съсредоточи върху логическата страна на ситуацията. Сега не беше момент, да потъва в хаоса на емоциите. Залогът беше прекалено голям. На всяка цена трябваше да накара Дездемона, да проумее истината за Тони. Ако Уейнрайт бе станал убиец, той вече не беше просто черна овца, той бе действително опасен. Човек, който веднъж бе убил, можеше да убие и втори път.
Старк знаеше какво трябва да направи и си каза, че ще го направи. Но знаеше също, че Дездемона няма да му благодари, задето е отворил очите й за истината.
Никой не благодари на вестоносеца, когато новините са лоши.