При третия опит Дездемона най-сетне успя да пъхне ключа в ключалката на апартамента си. Въздъхна от облекчение, отвори вратата и влезе в блаженото усамотение на жилището си.
Остави чантата си на близката масичка и прекоси помещението. Отпусна се в голямото червено кресло до панорамния прозорец. Още трепереше. Не бе в състояние да се овладее, откак Старк й се обади в „Екзотика Еротика“.
Старк смяташе, че Тони е клиентът на Върнън. Вярваше, че Тони е убил Върнън.
Наистина, той все още не бе произнесъл гласно обвинението, но Дездемона знаеше, че е само въпрос на време. Усетила го беше в гласа му. Побърза да му даде алтернативен вариант, но знаеше, че логиката й е неубедителна. В нея зееха огромни празнини и, щом като и тя ги виждаше, какво оставаше за Старк.
Дездемона няколко пъти си пое дълбоко дъх. Стисна здраво страничните облегалки на креслото и си заповяда, да спре да трепери. Трябваше да запази спокойствие. Трябваше да мисли ясно и рационално. Сега не беше моментът, да се поддава на вродената на Уейнрайт склонност към емоции.
Наложи си да разсъди трезво върху ситуацията. Необходимо бе да се осланя на интуицията си и на познаването на своето семейство. Първият и най-важен факт беше, че Тони не бе крадец. Не бе възможно, той да е клиентът на Върнън.
Вторият факт, който тя усещаше със сърцето си, макар и все още да не можеше да го докаже, беше, че Тони не е убиец. В интерес на истината, трябваше да си признае, че може би всеки би убил при определени обстоятелства. За Тони или за който и да било друг Уейнрайт това бе мислимо, само при силен пристъп на гняв или при самозащита. Но не и убийство, което хладнокръвно биха замислили предварително.
А какъвто и да бе Върнън Тейт, той в никакъв случай не бе човек, който може до такава степен да те вбеси, дори и да се опитва да те изнудва.
Логиката й беше безупречна, според нея. И бе подкрепена от интуицията й. Но не можеше да докаже нищо. И имаше ужасното предчувствие, че междувременно Старк напредва безмилостно по своята траектория.
Трябваше да намери начин да го отклони от пътя му и да го насочи в друга посока, преди да е направил така, че Тони да започне да изглежда виновен.
Телефонът иззвъня и я изтръгна от нерадостните й мисли. Дездемона бавно се надигна от креслото си и прекоси стаята, за да се обади. Вдигна слушалката, като се надяваше, да не е Старк. Все още не беше готова да се справи с него.
— Детенце, ти ли си?
— Тони! — Дездемона се вкопчи в слушалката. — Къде си?
— Върнах се в Сиатъл — каза Тони със странен глас. — Но не съм в апартамента си.
— Какво има? Звучиш много странно.
— Сигурно, защото току-що проумях, че нещо много странно става тук. Дездемона, не се плаши, но мисля, че някой се опитва да ме натопи за убийството на Върнън Тейт.
— Да те натопи? — Дездемона се загледа навън с празен поглед. — За какво говориш?
— Прибрах се у дома преди един час. Някой е бил в апартамента ми, докато ме няма.
— Откъде разбра?
— Отначало не бях сигурен. Просто имах чувството, че нещо не е наред. Разбираш ли какво искам да кажа?
— Да.
Дездемона не поставяше под въпрос интуицията на Тони. Той беше Уейнрайт.
— Разопаковах си куфара и понечих да хвърля няколко мръсни ризи в коша за пране. Но когато го отворих, забелязах, че зелената риза, която бях оставил най-отгоре върху другите дрехи, вече не е най-отгоре. Сигурен съм, че това нещо бе последното, което направих, преди да тръгна за Лос Анжелис.
— Не разбирам. И къде беше тя?
— Най-отдолу на купчината. Дездемона се намръщи съсредоточено.
— Някой е ровил мръсните ти дрехи? И защо, за Бога?
— Не знам, но наистина станах нервен. Прегледах целия апартамент, за да проверя, дали нещо е откраднато. Нищо не беше взето, но нещо беше оставено.
— Тони, не се обиждай, но това не е последното действие от някоя театрална мистерия. Недей отлага голямата развръзка. Какво си намерил?
— Пистолет. Тридесет и осми калибър — каза Тони. — Беше на дъното на коша за пране.
— Господи!
— Върнън Тейт бе убит с тридесет и осми калибър, нали?
— Така каза единият от полицаите.
Коленете на Дездемона заплашваха да й изневерят.
— И полицията не откри оръжието, с което е било извършено престъплението?
— Не — прошепна Дездемона. — Поне, доколкото аз знам.
— И отгатни къде някой е решил да намерят този пистолет — рече мрачно Тони.
— О, Боже! Но кой би трябвало да открие пистолета? И кога?
— Откъде мога да знам, по дяволите? Може би полицията щеше да го намери по-късно, когато се натрупат достатъчно, така наречени „доказателства“, за да получат полицаите разрешение, да претърсят апартамента ми.