— Доказателства?
— Да. Доказателства. Инсценирани доказателства. Сигурен съм, че пистолетът в коша ми е само началото.
Дездемона изстина.
— Това обяснява и съобщението на компютъра ми.
— Реших, че най-добре ще е да потъна за известно време. Отървах се от пистолета. Сега съм в един мотел на „Аврора авеню“. Регистрирах се под името Стоун Морган.
— За Бога, Тони, не беше ли това името на героя ти в онази сапунена опера, която се опитвахте да поставите?
— Да. То бе първото, което ми хрумна в момента. Чуй ме, детенце, малко съм изплашен. Не казвай на никого, дори и на семейството, че съм се върнал в града, окей? Имам нужда от малко време, за да се оправя в цялата тази бъркотия.
— Но мама и татко пристигнаха, Тони. Преди няколко часа. Знаят, че ще си дойдеш. На тях поне мога да кажа, нали?
— Не. Не казвай на никого. Нека всички мислят, че все още съм в Лос Анжелис. Знаеш как се вълнува семейството по време на криза.
— Да, но…
— Засега не искам да тревожа никого. — Тони направи многозначителна пауза. — И със сигурност не искам някой случайно да спомене пред неподходящия човек, че знам, че се опитват да ме натопят за убийството.
— Неподходящият човек? — Дездемона се смути. — Но кой е „неподходящият“ човек?
— Нима не се сещаш? — В гласа на Тони имаше горчивина.
— Да не би да искаш да кажеш, че знаеш кой стои зад всичко това?
— Има само един човек, който би могъл да е зад всичко това. Твоето приятелче, Старк.
За миг Дездемона остана без дъх.
— Не…
— Той единствен би имал някаква причина. Мрази ме и в червата — гласът на Тони се смекчи. — Съжалявам, мъничката ми. Зная, че това е голям удар за теб.
— Не вярвам, че Старк би направил подобно нещо.
— Това е единственото обяснение, което съответства на фактите — настояваше Тони. — Не виждаш ли? Той иска да ме махне от пътя си и би направил всичко, за да го постигне.
— Смяташ, че ревнува? Тони, това е абсурдно. Старк не е човек, който би обезумял от ревност.
— Той ревнува, наистина, но това далеч не е всичко. Не забравяй, че той все още мисли, че съм се опитал да открадна неговата проклета секретна програма. Тип като него нито прощава, нито забравя. Решил е с един куршум да улучи два заека. Вероятно е сметнал, че може едновременно да си отмъсти и да те обърне срещу мен.
— Тони, започваш да ми звучиш като герой от някоя мелодрама.
— Както знаеш, изкуството и животът понякога твърде много си приличат.
Дездемона затвори очи и се опита да мисли.
— Трябва да поговорим. Трябва да подредим фактите и да се опитаме да ги анализираме логично и ясно. Честно казано, Старк е много добър точно в това.
— За Бога, Дездемона, каквото и да правиш, само не казвай на Старк, че съм в града, и че съм намерил пистолета. Старк иска да ме унищожи, не разбираш ли. И действа изцяло по предварителния си план.
— Успокой се, Тони. Обещавам ти, че няма да предприема нищо, без преди това да го обсъдя с теб. — Дездемона взе химикалката и лист хартия. — Дай ми адреса на мотела си. Трябва да вечерям със семейството тази вечер. Ако не отида, всички ще се чудят къде съм. Но щом се освободя, ще дойда до мотела ти. Ще поговорим.
— Окей. Но бъди внимателна! Старк е опасен.
— Той казва същото за теб.
— Ей, къде е Тони? — запита Хенри, когато той и Кирстен влязоха в банкетната зала на ресторанта. — Мислех, че вече се е върнал и ще бъде с нас.
Старк видя как Дездемона бързо се извърна и се усмихна много лъчезарно.
— Току-що обяснявах на всички, че е оставил съобщение на телефонния ми секретар. Казва, че не е успял да си вземе билет на прилична цена за самолет от Лос Анжелис. Знаете колко е скъпо, ако се опитваш да си резервираш място в последната минута. Ще си дойде вероятно утре или вдругиден.
Старк я погледна през масата. Повече от ясно му бе, че тя лъже през хубавите си малки бели зъбчета. Погледът й избягна неговия. Тя сведе глава и заговори с Кайл, който бе настанен до нея. Кайл се впусна в подробно описание на поредното представление на „Чудовища под леглото“.
Старк изучаваше изящната извивка на врата й. Тя със сигурност бе излъгала.
Разсъждаваше върху този груб факт, докато седеше тихо на масата сред тълпата членове на фамилията Уейнрайт. Елиминира веселия шум от гласове, който го заобикаляше, и се съсредоточи върху мисълта, че Дездемона бе излъгала не само него, но и цялото си семейство.
Имаше само един човек на този свят, който да я накара да направи това.
Никой явно не забелязваше, че Старк не участва в разговора. Обичайното оживление, което цареше на масата на Уейнрайт, с Джейсън и Кайл в добавка, бе повече от достатъчно, за да прикрие мълчанието му. А и той далеч не бе най-словоохотливият човек на света.