— Чакай, задръж, спри! — Тя махна към вцепенената фигура на Галахад зад себе си. — Какво да правя с него?
— Не, милейди, какво да правя аз с теб?
Глава 10
Гласът на Галахад отекна силен и студен.
Теса се вцепени. Разбира се, че не се страхуваше от него. Галахад огледа бързо стаята. Къде беше вълшебникът? Няма значение. Теса беше тази, с която искаше да говори, и повече нямаше да й позволи да го усуква.
— Теса — каза рязко.
Тя се обърна с лице към него. Усмихната като пролетна утрин.
— Галахад?
Не беше време за любезности.
— Защо си тук?
— Знаеш ли, че като побеснееш, на слепоочието ти започва да пулсира една вена? — Очите й се разшириха с престорена невинност.
— В пълно присъствие на духа съм. Освен това съм ядосан, не побеснял. — Той пристъпи към нея, стиснал юмруци, ноктите му се забиваха в дланите. По-добре така, отколкото във врата й. — Отговори ми. Защо си тук? Коя си ти?
Тя отстъпи назад и протегна ръка.
— Теса Сейнт Джеймс. Мисля, че сме се срещали.
— Не си играй с мен. — Гласът му беше дрезгав. — Знам как се казваш. Сега искам да разбера каква е целта ти.
В очите й проблесна несигурност.
— Това е малко трудно да се обясни.
— Опитай.
— Няма да ти хареса.
— Ха! Още едно нещо, което ще прибавим към нарастващия списък с неща, които не ми харесват. Отговорът ти, Теса. Веднага.
— Просто се надявам, че ще можеш да го преглътнеш, това е всичко.
Понякога, въпреки че думите й звучаха объркано, значението им му беше ясно. Очите му се присвиха.
— Мога да го преглътна.
— Добре. — Тя се огледа наоколо, сякаш търсеше спасение, което едва ли би могла да намери.
— Теса!
— МерлинмедоведетукзадатипомогнадаоткриешГраал — каза тя на един дъх, стисна очи и зарови лице в ръцете си.
Дали наистина очакваше той да я удари? Ако подобни думи бяха излезли от нечия друга уста, той наистина щеше да се изкуши.
Взираше се в нея, опитвайки се да приеме неизбежното. Отдавна бе разбрал, че Мерлин има някакъв план относно него и Теса. Смяташе, че става въпрос за нещо незначително, нещо, с което да си разнообрази следобеда, но въобще не нещо чак толкова важно.
Теса погледна през пръстите си.
— Нищо ли няма да кажеш?
Галахад я гледа известно време.
— Защо?
— Защо? Не знам. Просто си помислих, че имаш да кажеш нещо относно всичко това.
— В името на всичко свято, жено! — Търпението му беше на свършване. — Не това имах предвид. Защо си тук, за да ми помогнеш?
— Честно казано, и аз не знам със сигурност. — Тя сви рамене. — Според Мерлин има нещо, което не можеш да направиш без мен, а аз имам нещо, което ти е необходимо.
— В това няма никакъв смисъл. — Той прокара пръсти през косата си. — Никакъв смисъл.
— Е, и на мен ми се струваше доста странно. Още повече че никога преди не съм ходила на никакво търсене. Да видим каква е действителността. Аз нямам никакъв практически опит в търсенето. Е, разбира се, ходила съм на лагер с приятелите си няколко пъти като дете, но нищо такова…
— Няма ли да престанеш с тези дрънканици!
Теса го изгледа замислено.
— Защо не ми крещиш?
— Няма никаква полза от повишаването на глас. — Чувстваше се отвратително. Явно нямаше избор. — Моят крал и съветникът му заповядаха да ме придружиш. Няма място за спорове. И все пак не разбирам каква помощ би могла да ми окажеш ти. Не и в подобно начинание.
— И аз така си мислех, но… чакай малко. — Веждите й се сбърчиха. — Какво искаш да кажеш с това?
— Съвсем ясно е, милейди. — Погледът му обходи тялото й. Пътуването не беше неприятно.
— Приличаш на купувач, оглеждащ волво втора употреба.
— Волво?
Тя сложи ръце на хълбоците си.
— Какво ще направиш сега? Ще ми ритнеш гумите? Ще погледнеш под капака ми? Ще ме покараш?
По лицето й веднага плъзна очарователна руменина и Галахад не обърна внимание на непознатите термини, замислен какво точно би означавало да я „покара“, предполагайки че сигурно не би било лошо.
— Ти си наистина хубава жена, Теса…
— И ти си доста сладък, приятел.
— Като цвете през лятото, прекрасно и нежно…
— По-твърда съм, отколкото изглеждам — прекъсна го бързо тя.
— Но мъж, рискуващ живота си, търсейки съкровище като свещения Граал, няма нужда от цвете, а от меч. Защо не ми дадоха някой рицар, който да ми пази гърба, или армия, която да разгромява враговете, които ще се изпречат на пътя ми? — Той поклати отвратено глава. — Защо ми натресоха теб?
— Има още какво да се желае от отношението ти — каза бавно Теса. — А то наистина започва да ми лази по нервите.