— Ще ми липсваш, милейди. Не приличаш на никого, когото познавам. — По устните й пробяга дяволита усмивка. — Не е чак толкова лошо да изгубиш Галахад заради някоя като теб.
Теса се засмя.
Ориана хвана ръката й и я стисна.
— Бог да те пази. — Тя отново тръгна, но се обърна и изгледа замислено Теса. — Но наистина се чудя, милейди, дали тук няма още нещо… освен Камелот… в което не си вярвала… и което може би скоро ще разбереш, че съществува.
Глава 11
— Това явно е най-тъпото нещо, в което някога съм се забърквала — промърмори на себе си Теса.
Бутна дървената врата и излезе на двора, заобикалящ замъка. Животът беше наистина много сложен, когато не знаеш основни неща, като например кога и къде се намираш. Така или иначе, Галахад бе казал, че ще се срещнат тук. Тъкмо бе започнало да се развиделява, а това не беше любимата й част от деня в която и да било епоха, макар че всъщност нямаше никакво значение — не бе мигнала цяла нощ. Какво я бе прихванало, когато се съгласи — не — поиска Галахад да изпита смелостта й? Почти си заслужаваше това, което й е измислил.
Въпреки ранния час мястото беше доста оживено. Теса бързо бе разбрала, че замъкът е независима, самозадоволяваща се общност, в която всеки жител играе някаква роля. Би могла да направи сериозно социологическо изследване на тази тема, когато се прибере вкъщи. Ако живееше достатъчно дълго.
— Мерлин — прошепна тя с всичката настойчивост, която можа да събере.
Ако изкрещеше, щеше да се почувства много по-добре, но последното нещо, от което имаше нужда сега, бе още внимание върху себе си. Вече бе станала основна тема за разговори в двора. Разбира се, би могла да крещи колкото си иска и пак да не получи отговор. Мистър Вълшебник очевидно я бе оставил сама — да потъне или да изплува — и да му осигури малко забавление.
Тя се разхождаше из двора, обръщайки внимание на подробностите от ежедневието. Съхраняваше ги в паметта си за бъдещо ползване. Това беше стар трик и точно сега й служеше добре, защото отвличаше вниманието й от предстоящия тест и търсенето на Граал, което щеше да го последва. Беше доста изненадана, когато осъзна колко много всъщност знае за Средновековието. Е, не беше експерт, но въпреки че като цяло въобще не харесваше епохата, бе научила доста неща с течение на годините. Но ако бе обръщала повече внимание… Кой да знае, че някой ден всичките тези знания щяха да й потрябват?
Само дрехите биха могли да й помогнат да определи кое време е, ако въобще бе учила за костюмите. Разбира се, някъде бе чела, че ризницата от халки предшества доспехите, но нямаше никаква представа за точното време. Освен това все още не беше виждала нито Галахад, нито някой друг в бойно облекло. Всички мъже, които видя, бяха облечени в туники и тесни панталони, или по-скоро — гащи. Що се отнася до жените, роклите бяха прости, дълги и свободни и всъщност доста приятни. С изключение на грозните цветове, които май бяха изключително запазени за нейните дрехи.
Оглеждаше нарастващата тълпа за Галахад. Дали закъсняваше, или наистина щеше да й се размине? Да не би Мерлин в крайна сметка да й бе помогнал? Въздъхна. Вероятно не. Това щеше да му развали удоволствието. Този садист! Би заложила самия Граал, че Мерлин в момента се забавлява изключително.
Теса разгледа пъстрата картина. Къде точно в записаната история се вместваше всичко това? И как, за Бога, бе успял Мерлин да го скрие толкова добре? Би трябвало спомените на тези, живели тук, да са се предавали от баща на син, от майка на дъщеря, докато… Теса се усмихна кисело. А нима легендите не започваха така? И малко подбрана магия, използвана стратегически, за да изтрие някои следи от физическо присъствие тук, да промени някой прекалено точен разказ, да изтрие спомените на някого или на цяло семейство и Артур и Камелот щяха да се превърнат в приказка. Трябваше да си признае — Мерлин бе свършил добра работа.
И все пак нямаше да е зле да разбере коя дата е. За да задоволи собственото си любопитство, ако не друго. И въпреки това нима датата имаше някакво значение? Какво бяха няколко години, дори няколко столетия, сравнени с великото й приключение?
Приключение? Заобиколи с повдигнати поли купчина тор и сбърчи нос. Точно тази дума бе използвал Мерлин. Какво бе казал? Нещо в смисъл, че това е приключението на живота й? Не, беше казал, че й предстои забележително приключение. А тя бе смятала пътуването си до Гърция за приключението на живота си. Каква смешка! И най-странната ваканция не можеше да се сравни с търсенето на свещения Граал заедно с митичен герой. Начинание, което — меко казано — изглеждаше ужасяващо.