Защо не?
Сънят се приближи още повече. Всички мисли за опасности, неверници и предложения избледняха, пометени от топлината и нежната сила на мъжа, който я прегръщаше. Гласът му проникна в сънищата й и стопли душата й, макар че думите му не бяха предназначени за нея:
— Прости ми, любов моя. Не знаех, че подобно нещо може да се случи два пъти в един живот. Но аз отново съм омагьосан.
Глава 13
— Теса.
Гласът на Галахад отекна в съня й. Тя се размърда в леглото. Той я извика отново и тя сякаш се опияни от името си, произнесено от неговите устни.
— Теса.
Тонът му въобще не беше като гальовната милувка на любовник. Звучеше по-скоро като заповед. И защо това проклето легло беше толкова неудобно?
— Теса!
Шепотът му отекна настойчиво в ухото й, дразнещ като звъна на будилник. Отвратителен начин да те събудят. Къде беше копчето на часовника?
Много хубаво. Как бе могла да забрави, дори и в съня си? Очите й се отвориха. Нямаше никакво копче. Никакъв будилник. И най-лошото — нямаше легло. Само тази влажна, тъмна пещера някъде в нищото.
Теса се прозина и седна, отдръпвайки се от топлината на тялото му. Чудно. Явно бе спала, сгушена до него през цялата нощ. Затова ли гласът му беше толкова кисел?
— Добро утро и на теб, слънчице.
— Не мърдай! — изстърга гласът му.
— Е, не е…
— Шшш!
Не я погледна. Погледът му беше вперен във входа на пещерата. Бавно измъкна ръката си и се надигна, оставайки леко приведен. Движенията му бяха предпазливи. Започна да се придвижва съвсем бавно към чантите им, които се намираха от другата страна на все още живия огън.
— Какво, по дяволите, правиш?
— Тихо! — Гласът му беше приглушен, но напрегнат. Погледът му не се откъсваше от входа на пещерата.
— Какво става? Какво гледаш? — прошепна тя.
Той не отговори. Цялото му тяло беше напрегнато. В очите му гореше суров пламък, а челюстта му бе стисната здраво. Сега беше съвсем като суровия рицар, опитния воин, готов на битка. По гърба й полази студена тръпка. Нещо определено не беше наред.
Теса бавно обърна главата си към входа на пещерата. Небето бе започнало да просветлява, макар че слънцето още не беше изгряло. От огъня към тавана на пещерата се издигаше тънка струйка пушек. Още една се носеше близо до входа. Погледна към Галахад. Той стигна до багажа им и безшумно извади меча си от ножницата. Теса все още не схващаше. Единственото, което се движеше, бяха струйки дим от снощните огньове — тук, в пещерата, и отвън. Какво виждаше той, което тя не можеше да види? Какво ставаше? Какво…
Тя си пое рязко въздух.
Бяха запалили само един огън.
Теса скочи на крака, пренебрегвайки болките в мускулите си.
— Галахад, какво е това? Да не би да има горски пожар или нещо такова? Да не би отвън да има някой?
— Още не съм сигурен. — Гласът му беше тих, но напрегнат. — Застани зад мен, Теса.
— Ти си рицарят. — Тя заобиколи останките от снощния огън и застана до него, опитвайки се да прогони паниката от гласа си. — Само колкото да върви разговорът, какво мислиш, че става?
Той вдигна меча пред себе си и пристъпи пред нея, а свободната му ръка я избута назад. Но тя искаше да види какво става.
— Стой там. — Той пристъпи напред, към светлината.
— Не мисля така. — Тя повтаряше движенията му, стъпка по стъпка, сграбчила туниката му. — Никъде няма да ходиш без мен. А няма никакъв начин да остана в тази пещера сама.
— Теса — изръмжа той.
— Забрави, Големи човече. И двамата сме забъркани в това. Не че не ми харесва, но…
— Тихо!
— Добре. — Взираха се напред безкрайно дълго. — Какво търсим?
— Опасявам се… — Той спря, сякаш се страхуваше да произнесе думите гласно, и сърцето й заби още по-бързо.
— Опасявам се, че е дракон.
— Дракон като дракон? — Някаква смесица между сумтене и смях изскочи от гърлото й. Пусна туниката му. — Шегуваш се.
Той не сваляше поглед от входа на пещерата. Тонът му беше равен:
— Не се шегувам за подобни неща.
— Но дракон? Сигурна съм. Не вярвам в това. — Тя сбърчи вежди и го погледна. Той определено си вярваше. — Дракони не съществуват.
— Сигурна ли си? — прошепна той.
— Да, направо съм убедена. Това е абсурдно. Някога виждал ли си дракон?
— Не.
— Познаваш ли някого, който да е виждал?
— Не. Но на този свят има много неща, които не съм виждал, нито имам доказателство, че ги има, но знам със сигурност, че съществуват.
— Довери ми се поне за това — драконите не са в списъка. — Тя пристъпи към входа на пещерата. Той сграбчи ръката й и я дръпна обратно. — Хей!