— И знам как да го използвам.
Драконът сякаш ги преценяваше. Може би се чудеше дали ще му стигнат за закуска. Тя преглътна буцата в гърлото си и овладя треперенето на коленете си. Как се бе забъркала в това?
Галахад гледа дракона известно време — единият противник, преценяващ другия.
— Теса, когато вниманието му се съсредоточи изцяло върху мен, искам да се придвижиш бавно и внимателно към конете и да избягаш.
— Няма начин. Няма да те изоставя на това нещо.
— Не става въпрос за изоставяне. — Той я погледна бързо. В очите му се четеше тревога. — Ако победя звяра, ще те открия. Ако не, ти трябва да продължиш търсенето. Трябва да намериш Граал сама.
— Не. Това не е мое търсене, а твое.
— Закълни се, Теса. В честта си. Това е всичко, което искам. Дай ми думата си. Веднага!
— Обещавам. — Думата се препречи на гърлото й. Как можеше да го изостави? Ами ако никога повече не го види? Тогава какво? — Не искам, но обещавам, че ще продължа търсенето. — Ако трябва да те изоставя, което няма да направя! — Във филмите на това място героят взема героинята в прегръдката си… — Тя изсумтя и погледна към вдигнатия му меч. — В свободната си ръка… И я целува дълго и горещо, преди да я отпрати и да жертва собствения си живот, за да спаси нейния.
— Не знам нищо за тези „филми“, за които ми говориш — сопна се той. — За Бога, жено, в такъв момент не би било зле да разбирам всичко, което ми казваш! Но запомни едно: бих те целувал дълго и горещо, стига да имах време, макар че значението не би било такова, за каквото намекваш. Нямам никакво намерение да жертвам живота си вместо твоя, освен ако не е неизбежно.
— Не е нужно да си толкова груб. — В гласа й прозвуча високомерна нотка. — Само ми разваляш настроението.
Драконът свеждаше и вдигаше глава в някакъв странен ритъм, змийските му очи блестяха почти хипнотично.
— Върви, Теса, сега!
— Не и без теб.
— Теса!
Съществото отстъпи назад и се хвърли напред, мятайки пламъци. Нещо в нея се пречупи.
— И няма да споря. Хайде.
Тя хвана ръката му и се втурна към гората, заобикаляйки звяра отляво. Галахад тичаше след нея.
— Теса!
Ако успееха да направят още няколко крачки…
Драконът изведнъж се материализира точно пред тях, привел глава на нивото на техните. Очите му бяха огромни и жълти, с продълговати черни зеници. Сърцето й скочи в гърлото и тя едва сподави писъка си. Галахад я дръпна силно към себе си. Обърнаха се бързо и хукнаха към другия край на поляната.
Драконът незабавно се появи пред тях, дръпна глава назад и изрева, мятайки пламъци, които ги обгърнаха. Обзе я паника. Галахад я завъртя обратно и се втурнаха към входа на пещерата, точно там, откъдето тръгнаха.
Тя се хвърли към Галахад и зарови лицето си в гърдите му, задъхвайки се, бореща се да си възвърне самообладанието. Той я прегърна силно.
— Теса! Ранена ли си?
— Не — изхълца ужасено тя. Вдигна поглед към него. Лицето му беше маска от тревога и объркване. — А ти?
— Не. — Той поклати глава. — Това наистина е магическо създание. Би трябвало сега вече да сме се превърнали в пепел.
— Не разбирам. В това няма никакъв смисъл. Дракони не съществуват. — Разумът й се бореше със страха. — Никога не са съществували. Никой никога не е откривал кости или вкаменелости от дракони. Не съществува доказателство, че са живели. Никакво!
— Доказателството е пред нас.
— Не! — Думите й се гонеха една с друга: — Има доказателство за съществуването на динозаврите. Има няколко вида големи гущери като дракона от Комодо и много хора вярват в чудовището от Лох Нес, но това е всичко.
— Трябва ли да се съмняваш в това, което е пред теб? Страхувам се, че съм съвсем обикновен човек. Виждам злото в очите му, пламъците от устата му и не се съмнявам в истинността на съществуването му.
Тя поклати глава.
— Погледни го, Галахад. Да има нещо за това в наръчника за рицари? Виждал ли си нещо подобно?
— Не! И ако оцелеем след тази среща, бих предпочел никога повече да не виждам.
Тя сграбчи туниката му.
— Тук нещо не е наред.
— Много не е наред! Как мога да ти внуша, че опасността пред нас е съвсем истинска? — Погледът му пареше нейния. — Сега не е време да обсъждаме подобни неща. Когато преодолеем това предизвикателство, тогава…
— Това е предизвикателство, нали? — каза бавно тя. — Голямо предизвикателство.
— Да, поне толкова голямо, колкото предизвикателството да си имаш работа с непрекъснато бърбореща, упорита жена! Беше глупаво, Теса, да се опиташ да избягаш от…
— Не, не. — Тя се отдръпна от него и се втренчи в дракона. Той отвърна на погледа й. — Това е едно от предизвикателствата в гатанката, така ли?