— Това не са думи, които иска да чуе в такъв момент човек, чийто живот рискуваш — каза тихо той.
Драконът вдигна глава, изтегли я назад, после я наклони напред.
Ами ако Теса грешеше?
— О, моля те, моля те, моля те!
Теса стисна очи и се приготви за пламъците, които ще избълва драконът, точно както преди, без да им причини нищо. Ами ако не се случеше отново? Ами ако това беше една ужасна грешка? Какво знаеше тя за свят, изпълнен с вълшебства?
— В името на всичко свято! — извика Галахад.
Тя отвори очи. Стояха на сантиметри от корема на звяра — бял, гъсто обсипан с червени вени. Извисяваше се над тях. Галахад свали меча. Върху лицето му бе изписано учудване.
— Пламъците, Теса. — Гласът му трепереше леко. — Пламъците минаха покрай нас, сякаш бяха въздух.
Пусна ръката й и вдигна своята, за да докосне звяра. Тя мина през кожата без никакво съпротивление и изчезна в създанието. Той я дръпна рязко обратно.
Теса се засмя облекчено.
— Бях права. Виж.
Тя пристъпи напред и влезе в дракона. Никакво съпротивление. Всъщност от мястото си в момента виждаше само поляната и гората.
— Теса! — извика Галахад като обезумял.
Тя се обърна и го погледна. Виждаше го, но той очевидно не можеше да я види през илюзията. Той вдигна меча и пристъпи напред, спирайки точно до нея.
— Здрасти — ухили се тя.
— Къде е чудовището? — Предпазливият му поглед се стрелна наоколо.
— Ще ти покажа. — Хвана го за ръката и го поведе обратно. Две стъпки и драконът отново се появи. — Сега го виждаш. — Отново го дръпна към създанието. — А сега, не.
Върнаха се обратно и драконът отново се появи. — А сега го виждаш.
Той се взираше, изумен, в доказателството, което му даваха собствените очи.
— Що за магия е това?
— Не е магия. А, за теб може би е. Но за мен е просто висока технология. — Тя наклони глава и разгледа илюзията. — Изглежда триизмерно, но когато застанеш точно до него, има само височина и ширина, затова не съм съвсем сигурна, че е холограма. Не знам достатъчно за специалните ефекти и компютрите, за да мога да го обясня. Просто гледам много филми. А това тук е направо за „Оскар“.
Драконът изведнъж заблестя и с едно тихо „пуф“ изчезна.
Очите на Галахад се разшириха и той се втренчи в мястото, където беше допреди малко драконът. Гласът му беше несигурен:
— Имаме много да си говорим, Теса Сейнт Джеймс.
— Без майтап.
За първи път, откак бе отворила очи днес, те бяха в безопасност. Опасността, истинска или не, вече я нямаше. Тогава защо коленете й бяха като желе? А стомахът й — свит. А зъбите й тракаха? Защо й се искаше да се смее, да плаче и да крещи едновременно? Главата й се завъртя, коленете й отказаха и тя се олюля. Мислите й препускаха като обезумели.
Приключението на живота, как ли пък не!
Вивиан почукваше с пръсти по бюрото и се взираше в монитора, сякаш вината беше в компютъра. Абсурдно, разбира се. Тя го изключи и се изправи. Вината беше изцяло нейна. Беше прекалено мекосърдечна.
Един истински дракон, създаден с традиционните средства — най-вече със земна магия — щеше със сигурност да изпържи и Галахад, и Теса. Но имаше нещо приятно и някак иронично в това да използва същите технологии, които използваше и Мерлин, за да осуетява плановете му. Жалко, че нищо не се получи. Като се изключи това, проклетият й съпруг явно искрено харесваше Галахад и жената. Ако Вивиан им причинеше истинско зло, Мерлин без съмнение щеше да й отмъсти незабавно. Тя потрепери при тази мисъл. Все пак бяха изживели изминалите хиляда години в относителна хармония или поне толкова добре, колкото силните им характери позволяваха.
Вивиан тръгна към библиотеката на Мерлин. Махагонови полици покриваха каменните стени и продължаваха към дъното на пещерата. Мерлин много обичаше хубавите книги — колкото заради изкуството на книговезците, толкова и заради съдържанието. Не се смяташе за такъв, но наистина беше колекционер. Първите издания върху тези полици биха накарали някоя библиотека — не, някой музей — да позеленее от завист. Тук беше Данте, очарователно създание — но пък италианците обикновено бяха такива, — и Рабелис, Чосър и, разбира се, Малъри. Мерлин особено харесваше „Смъртта на Артур“ от сър Томас, въпреки че Вивиан лично никога не се бе интересувала особено от нея.
Погледът й падна върху „Един янки от Кънектикът в двора на крал Артур“. Добре написана и изключително забавна, но доста неточна. Мислите й изведнъж се върнаха върху настоящия проблем. Стига с тези сантиментални глупости. И тя обичаше хубавите книги, но освен ако не искаше да прекара още няколко столетия, живеейки в Средновековието, имаше нужда от нещо по-практично. Във всичките тези томове — древни, антични или нови — трябваше да има някаква информация, която да може да й помогне. Някакъв начин да спре Теса и Галахад.