— Лечители да лекуват следотърсачи? — прихна марксина Лаурент и още неколцина се захихикаха заедно с нея. — Не ставайте смешна.
— Какво смешно има в това? — попитах, опитвайки се гласът ми да не звучи прекалено студено. — От тях се очаква да умират за нас, а ние дори не желаем да лекуваме раните им? Не може да искаме от тях повече, отколкото сме готови да им дадем.
— Те стоят по-ниско от нас — каза Лаурент с тон, който загатваше, че аз просто не знам как стоят нещата. — Има причина ние да бъдем на по-високи позиции. Защо, за бога, трябва да се държим с тях като с равни, когато те не са такива?
— Защото е въпрос на елементарно благоприличие — настоях аз. — Ние може да не сме човешки същества, но това не означава, че трябва да сме лишени от всякаква хуманност. Точно затова нашите младежи напускат градовете ни и предпочитат да живеят сред човеците, позволявайки техните способности да закърнеят. Ние трябва да им предложим поне малко щастие, защо иначе биха останали?
Лаурент промърмори нещо приглушено, приковала студените си очи в масата от масивен дъб. Черната й коса беше пригладена назад и хваната на толкова стегнат кок, че лицето й изглеждаше изпънато. Което може би беше и целта.
Марксина Лаурент беше могъща благородничка, способна спонтанно да поражда огъня и да го контролира, което беше нещо много изтощително. Подобни дарби изцеждаха силите на представителите на Трил, съкращаваха живота им и ги състаряваха преждевременно.
Но ако трил не ги използваха, тези способности правеха нещо с умовете им, замъгляваха мислите им и ги довеждаха до лудост. Това важеше с пълна сила за Тове, който изглеждаше разсеян и груб, когато не практикуваше своята психокинеза.
— Време е за промяна — каза Тове, когато залата потъна в напрегнато мълчание. — Може да бъде постепенна, но тя ще се случи.
Неочаквано почукване на вратата попречи на онези, които искаха да му възразят, и съдейки по лицето на канцлера, което беше червено като цвекло, той много съжаляваше, че не е могъл да вземе отношение по този въпрос.
Дънкан отвори вратата и Уила подаде глава с неуверена усмивка на лицето. Тъй като беше марксина, дъщеря на Гарет и моя най-добра приятелка, тя имаше пълното право да бъде тук. Винаги я канех да присъства на тези съвещания, но тя неизменно отказваше под предлог, че по-скоро ще навреди, отколкото да помогне с нещо. И вероятно действително съществуваше такава опасност, защото на нея й беше много по-трудно да бъде вежлива, когато не е съгласна с някого.
— Простете — рече Уила и Дънкан отстъпи настрани, за да й направи път да мине. — Не исках да ви прекъсвам. Но минава пет, а аз трябваше да взема принцесата в три, за да обсъдим тържеството по случай рождения й ден.
Погледнах часовника, разбирайки, че събранието се беше проточило много по-дълго, отколкото смятах. Уила тръгна към мен, поглеждайки залата с донякъде виновна усмивка, но аз знаех, че е готова да ме извлече оттук дори насила, ако не закриех официално заседанието.
— А, да. — Канцлерът ми се усмихна със смущаващ копнеж в очите. — Забравих, че скоро ставате на осемнайсет.
Той навлажни устните си и Тове нарочно се изправи пред мен, така че да попречи на канцлера да ме вижда.
— Поднасям извиненията си на всички — рече Тове, — но принцесата и аз имаме планове за тази вечер. Ще продължим това съвещание следващата седмица.
— Смятате да се върнете към задълженията си още следващата седмица? — Лаурент изглеждаше ужасена. — Толкова скоро след сватбата ви? Няма ли да ходите с принцесата на меден месец?
— Предвид ситуацията, не мисля, че това е разумно — намесих се аз. — Имам твърде много неща, за които трябва да се погрижа.
Макар това да беше вярно, то не беше единствената причина да се откажа от медения си месец. Колкото и да харесвах Тове, не можех да си представя как щяхме да я караме двамата, когато останехме сами. Не смеех дори да си помисля и за първата ни брачна нощ.
— Трябва да обсъдим въпроса за подменените — каза маркиз Бейн, ставайки от мястото си. — Поради това, че някои от тях бяха върнати по-рано от следотърсачите и има семейства, които отказват да изпратят децата си като подменени, се наложиха размествания. Има и известен брой договори, които трябва да бъдат подписани.