Известно време е бил едновременно канцлер на Трил и витрийски принц — продължи той. — Аз не съм точно принц, нито той е бил такъв, но тъй като е имал титлата на най-високопоставен маркиз, понякога ме наричат така.
— Баща ти е извършил измяна, нали? — попитах аз.
— Ти знаеш за това? — Локи погледна към мен. — Казвали ли са ти какво точно е направил той?
— Елора ми каза, че баща ти е съобщил на Орен къде се крият баба ми и майка ми. Така Орен ги е намерил и е убил баба ми.
— Така е — потвърди Локи. — Но той е направил и нещо повече. Опитал се е да издаде и теб, но Орен така и не е могъл да те намери. Благодарение на тези си заслуги баща ми е станал дясната ръка на Орен — продължи Локи с горчива усмивка. — Получил е всичко каквото е искал, но ако си помислиш, че това го е направило щастлив, ще се излъжеш.
— Какво е станало? — попитах аз.
— Когато бях на девет, Орен се ожени за Сара, за огромно неудоволствие на баща ми. Имало е възможност те да създадат здраво дете, а баща ми не е искал това. Без друго дете, аз съм бил най-логичният претендент за трона.
— Но Сара не може да има деца — вметнах аз.
— Тогава не знаехме това — обясни Локи. — Тя има трилска кръв във вените си отпреди две поколения и благодарение на това притежава способността да лекува. Но витрийската кръв вероятно е разредила тази на трил, защото впоследствие действително се оказа, че тя не може да има деца.
— Но когато Сара се е омъжила за Орен, баща ти е смятал, че тя може да му роди дете?
— Точно така — кимна Локи. — Най-голямото желание на баща ми беше да стана крал. Без значение, че нямах такива наклонности, и независимо от това, че Орен можеше да живее безкрайно дълго, лишавайки ме по този начин от шанса някога да стана крал.
— Защо е искал да станеш крал толкова много? — попитах аз.
— Искаше власт, колкото може повече — отвърна Локи. — Смяташе, че ако стана крал, ще управлява света или нещо такова. Нямаше конкретни планове, просто искаше повече власт.
— И какво се случи после? — попитах аз. — Чух, че се е опитал да избяга обратно във Фьоренинг?
— Да, това беше, след като всичко отиде по дяволите — каза Локи. — Баща ми замисли план да убие Сара. Не знам точно как, но предполагам, че смяташе да я отрови. Майка ми разбра за това и тя беше… — Той замълча и поклати глава. — Майка ми беше много добросърдечна. Преди това аз бях сгоден за Сара и тя беше станала като член на семейството ми. Майка ми я канеше на вечеря и се държеше с нея като с дъщеря. Дори след като Сара се омъжи за Орен, майка ми остана близка с нея.
— И баща ти е искал да я убие? — попитах аз.
— Да, но майка ми не му позволи. — Той прехапа бузата си и остана загледан право напред в снега. — Затова я уби.
— Какво? — възкликнах аз, разбирайки го погрешно. — Но нали Сара е жива?
— Не, баща ми уби майка ми — каза Локи глухо. — Разби главата й с метална ваза, удряйки я отново и отново. Аз се бях скрил в килера и видях всичко.
— О, боже — изстенах аз. — Ужасно съжалявам!
— Кралят разбра за това, но изобщо не се трогна, че баща ми е убил някого — продължи Локи. — След това обаче аз казах на краля защо я е убил и за плановете му да премахне Сара.
Баща ми се опита да се върне в Трил. Предложил на Елора търговски тайни и всякаква друга информация, която може да я интересува. Чувал съм, че Елора е приела предложението му, но той така и не успя да избяга. Орен го намери и го екзекутира.
— Съжалявам — промълвих аз, не знаейки какво друго да кажа.
— А аз не — рече Локи. — Но имах късмет, че кралят не уби и мен. Сара ме съжали и след това ми беше наредено да се преместя да живея в двореца.
— Значи, са те отгледали кралят и кралицата?
— Да — кимна той. — По-скоро кралицата. Кралят никога не ме е харесвал, макар да не мисля, че изобщо някога е харесвал някого.
Между нас настъпи мълчание. Локи изглеждаше мрачен, може би заради споменаването на смъртта на майка му.
Случилото се с него беше ужасно, не че самата аз бях имала хубаво детство. Спомних си, когато Локи пристигна във Фьоренинг, как бях сложила ръка върху белега му. Тогава бях открила в него сродна душа и колкото повече мислех за това, толкова повече разбирах колко сме еднакви помежду си.
И двамата бяхме имали родител, който ни ненавижда; и двамата бяхме останали сираци в невръстна възраст. Баща му беше искал да го види крал, без самият той да иска това, както и майка ми бе искала да бъда кралица, без да се интересува от волята ми. И накрая и двамата имахме смесена кръв на трил и витра.