— Защо не си като мен? — попитах аз, когато се замислих.
— Моля?
— Защо не си толкова силен, колкото мен? — поясних аз. — Ние и двамата сме трил и витра.
— Е, най-напред ти си дете на най-могъщата трил и най-могъщия витра — каза Локи. — Докато аз съм продукт на много силна представителка на витра и доста слаб трил. Баща ми беше незначителен маркиз без почти никакви дарби. Въпреки това аз съм наследил неговата способност да карам хората да изпадат в безсъзнание, но моята е много по-силна.
— Но притежаваш по-голяма физическа сила от мен — изтъкнах аз.
— Твоят баща физически не е толкова силен — каза Локи. — Не ме разбирай погрешно, той е много силен, особено в сравнение с трил. Но най-голямото му преимущество е… че е просто безсмъртен.
— Просто безсмъртен — натъртих аз. — Чудесно. Това ще направи убиването му особено лесно.
— Ако искаш, можем да се върнем — предложи Локи отново.
— Не, не можем — поклатих глава.
Колата попадна на заледен участък и поднесе. Локи протегна ръка към мен, за да се увери, че съм добре, и след това нави волана.
— Съжалявам за това — рече той, задържайки ръката си върху моята.
— Няма нищо.
Усещах топлината му върху кожата си и леко отместих ръката си, за да уловя дланта му. Не знам защо го направих, но се почувствах по-добре. Нервите ми се поотпуснаха и спазъмът в стомаха ми премина.
Взирах се през предното стъкло, смутена да погледна към него, но той не каза нищо. Просто държеше ръката ми и накрая отново запя с радиото.
Снегът бе отслабнал, когато наближихме двореца на витра. Дадох си сметка, че последният път, когато бях тук, не бях имала шанса да го разгледам по-добре. Всъщност той приличаше повече на стар замък. Тъмните кули и спираловидните конструкции се издигаха нагоре към облачното небе. Обграждаше го гора с високи дървета без листа и неволно ми хрумна, че там някъде може да има и защитен ров.
Локи спря пред масивните дървени порти и изгаси колата. Останах загледана във вратата, опитвайки се да се овладея. Можех да се справя с това.
— Как да го намеря? — попитах аз. — Къде е кралят?
— Ще ти покажа. — Локи отвори вратата на кадилака.
— Какво правиш? — попитах, когато той слезе.
— Идвам с теб — каза той и затръшна вратата.
— Не можеш да влезеш там — рекох, след като слязох от колата. — Така ще изложиш живота си на опасност.
— Какъв гид съм аз, ако сам не ти покажа всички забележителности? — усмихна се той, макар и не особено убедително.
— Локи, бъди сериозен. — Отказах да тръгна с него по пътеката, която водеше към портите, и затова той се обърна към мен. — Кралят ще те хвърли отново в тъмница.
— Може би — съгласи се Локи. — Но не мисля, че ще го направи, ако ти успееш да сключиш сделка с него, а ние и двамата разчитаме, че ще успееш.
— Не ми харесва идеята да влезеш в двореца — казах.
— Е, на мен пък не ми харесва идеята ти да влезеш там — отвърна той, свивайки рамене. — Така че сме квит.
Кимнах неохотно. Не исках да излагам живота му на опасност, но Локи донякъде имаше право. Ако се договорех с Орен, на което се надявах, може би щях да успея да изпрося и помилването му. Баща ми вероятно щеше да се отметне, след като станех кралица, но аз щях да съм си осигурила необходимото ми време.
Локи вървеше до мен по пътеката към портата. Опитах се да я отворя, но тя дори не помръдна. Локи се засмя леко и протегна ръка покрай мен. Отвори я, сякаш беше лека като перце, и след това влязохме в двореца на витра.
13
Истината
Бях забравила колко подобна на пещера е приемната на краля. Залата беше без прозорци, а стените бяха облицовани с тъмен махагон. От високите тавани висяха канделабри, хвърлящи над нас бледа светлина.
Седяхме на елегантни червени столове, като единствените други мебели в помещението бяха една библиотека и голямо писалище. Локи, Сара и аз седяхме мълчаливо, очаквайки краля. Локи дъвчеше палеца си и кракът му нервно играеше. Сара бе сложила ръце в скута си с празен израз на лицето.
Веднага щом влязохме в замъка, малкият померанец на Сара се беше нахвърлил върху нас, лаейки. Той изръмжа срещу мен, но много се развълнува, когато видя Локи, и го обсипа с целувки. Сара се появи малко по-късно, чула лая на кучето.
Когато ни видя, цялата пребледня. Спря се и остана загледана в нас, а Локи я попита дали се радва да го види. Вместо да му отговори, тя изпрати един таласъм, който стоеше наблизо, да повика краля и после ни поведе към покоите му.