Връчи кучето на Лъдлоу, един от таласъмите, и ни даде знак да седнем. Стори ми се, че чакаме цяла вечност, макар в действителност да бяха минали може би само минути.
— Не трябваше да идваш тук — каза Сара накрая.
— Знам това — отговори Локи.
— Нито трябваше да водиш нея тук — допълни Сара.
— Знам и това — повтори Локи.
— Защо се върна? — попита тя.
— Не знам — отвърна Локи с нарастващо раздразнение.
— Значи, не знаеш? — изсумтя Сара. — Той ще те убие!
— Знам — рече Локи тихо.
— Няма да му позволя — намесих се аз решително и Локи се обърна към мен.
— Извинявай, принцесо, но ти си много наивна — каза Сара.
— Имам план — казах аз с повече самоувереност, отколкото чувствах. — И ще го осъществя.
— Той никога няма да те пусне — предупреди ме Сара.
— Ще го направи — настоях аз. — След като му предложа в замяна нещо по-голямо от самата мен.
— И кое е това нещо? — попита Сара.
— Моето кралство.
В този момент двойната врата на залата се отвори и влезе кралят. Кракът на Локи моментално спря да играе и той отпусна ръката си в скута. Орен се усмихна и това ме накара цялата да настръхна. Сара се изправи и аз я последвах, но не и Локи.
— Значи, най-накрая я доведе? — попита Орен, спирайки тежкия си поглед върху него.
— Не съм я довел, Ваше Величество — рече Локи. — Тя доведе мен.
— О? — Орен изглеждаше изненадан, но кимна одобрително към мен. — Значи, все пак си намерила моя боклук и си решила да ми го върнеш, както помолих.
— Не — казах аз. — Той ще дойде с мен, когато си тръгна.
— Когато си тръгнеш! — възкликна Орен и смехът му отекна в стените на залата. — О, скъпа моя принцесо, ти няма да тръгваш никъде.
— Още не си чул какво имам да ти предложа — рекох аз.
— Аз вече имам всичко, което искам, в тази зала. — Орен беше започнал да се върти около нас в широк кръг. Локи го следваше с поглед, но не и аз.
— Ти не притежаваш Фьоренинг, нито каквато и да е част от Трил — отбелязах. — Дори и онова, което е останало от Ослина, не е твое. Ти я опустоши, но градът е все още наш.
— Аз ще имам твоето кралство — каза Орен и в този момент гласът му беше точно зад мен.
— Може би — отвърнах аз. — Но колко време ще ти отнеме да го завладееш? Това, че съм в твоите ръце, няма да ти осигури победата над трил. Всъщност така само ще ги накараш да се бият с още по-голямо ожесточение срещу теб.
— Какво предлагаш? — попита Орен, заобикаляйки ме и заставайки точно срещу мен.
— Време — отвърнах аз. — Дай ми време да подготвя хората си, за да избегнеш въстанието, подобно на онова, което е избухнало, когато си се оженил за майка ми.
— Аз потуших това въстание. — Орен се усмихна лукаво, вероятно припомняйки си с удоволствие всички жени и деца, които бе избил.
— Но си изгубил кралството, нали? — попитах аз, при което усмивката му помръкна.
— Как би могла да ми гарантираш кралството? — попита Орен.
— Скоро ще бъда кралица — отвърнах. — Ти видя Елора. Знаеш, че няма да я бъде още много дълго.
— И това ще бъде краят на нашето примирие — каза Орен със заплашителни нотки.
— Ако ми дадеш време да подготвя хората за промяната до встъпването ми във власт, усилията ни ще се увенчаят с успех — казах. — Мога да ги привлека на наша страна. Ако ги убедя, че ще управлявам като равна с теб, а не в подчинено положение, те ще ме подкрепят.
— Ти няма да управляваш като равна с мен — изръмжа той.
— Знам — казах бързо. — Просто трябва да спечеля хората на твоя страна. Да ги накарам да те приемат. И веднъж щом всичко си дойде на мястото и ти станеш крал на Витра и Трил, те ще се преклонят пред теб, без да се оплакват. И ще ти служат както пожелаеш.
— Защо? — Орен повдигна недоверчиво вежди и отстъпи назад. — Защо би направила това?
— Защото знам, че ще продължиш да воюваш с нас и накрая ще победиш, но с цената на хиляди загинали от моя народ — отговорих аз. — Предпочитам да работя с теб сега, за да осигуря едно безкръвно предаване на властта, отколкото скъпоструващото, макар и отложено поражение.
— Хм. — Орен изглеждаше замислен и след това кимна. — Умно. Много умно. Какво искаш в замяна?
— Да спреш нападенията над нашите градове — отвърнах аз. — И да престанеш да воюваш с нас. Ако продължаваш да избиваш моя народ, след това ще ми бъде трудно да го убедя да ти се довери. И освен това, искаш Трил да стане твое кралство, но в момента унищожаваш своята собственост.