— Това са добри аргументи — рече Орен. Отново беше започнал да крачи и сега беше с гръб към мен. — Какво е мястото на Локи във всичко това?
— Той е витра — отговорих аз. — Показвайки се в добра светлина в Трил, той ще изиграе положителна роля и за твоята репутация там. И ще помогне за спечелването на хората на твоя страна.
— Сигурна ли си обаче, че искаш него? — Орен се обърна с лице към мен. — Мога да изпратя Сара на негово място.
— Те вече познават Локи. И започват да му се доверяват.
— Искаш да кажеш, че ти му се доверяваш — усмихна се Орен загадъчно. — Той не ти е казал, нали?
— Не разбирам — казах. — Не знам какво имаш предвид.
— Невероятно! — засмя се Орен. — Значи, не знаеш!
Навлажних устните си притеснено.
— Какво не знам? — попитах аз.
— Това е лъжа — засмя се Орен отново.
— Не всичко е лъжа — каза Локи бързо. С крайчеца на окото си го видях да пребледнява, а гласът му потрепери. — Белезите по гърба ми не са лъжа.
— Е, ти си ги заслужи. — Орен спря да се смее и го погледна студено. — Ти ме провали твърде много пъти.
— Не съм те провалил — каза Локи предпазливо. — Просто ти отказах.
— Не, ти се провали. — Орен се спря непосредствено пред него и Локи с усилие на волята посрещна погледа му. — Тя не избяга с теб. Тя избра друг пред теб. Което означава, че си се провалил.
— Какво? — обадих се аз, чувствайки, че ми прималява.
— Аз нямаше да я доведа тук — рече Локи, отказвайки да ме погледне.
— Така казва сега — подигра му се Орен и отстъпи крачка назад. — Но говореше друго, когато се върна.
— Бях в тъмница и подложен на побой! — извика Локи. — Готов бях да кажа всичко.
— Но ти се съгласи — изтъкна Орен. — Съгласи се да съблазниш принцесата, да я накараш да се влюби в теб и да ми я доведеш тук. Не е ли вярно това?
— Вярно е, но… — смотолеви Локи, но Орен го прекъсна.
— Ти отиде в двореца и се остави да бъдеш заловен, за да си осигуриш необходимото време да бъдеш с нея.
— Това не е точно така… — понечи да възрази Локи.
— И когато Сара те върна тук, ти ми каза, че почти си успял да я спечелиш — усмихна се Орен, сякаш разказваше забавен анекдот. — Разказа ми как тя почти те е целунала и как се е изчервила, когато си й предложил да се омъжи за теб вместо за онзи идиот, с когото е сега.
Локи не каза нищо. Беше забил поглед надолу в пода, прехапал устна. Почувствах в гърдите ми да се надига ужасна болка, когато разбрах, че това е вярно.
— Не беше ли така? — изкрещя Орен и Локи трепна, но не вдигна глава.
— Аз нямах избор — каза Локи тихо. — Изпълнявах заповеди.
— Няма нищо. — Орен се усмихна, поглеждайки към мен. — Всичко, което се е случило между вас двамата, е лъжа. Но той направи това, защото аз го поисках от него, което го оправдава. Нали така? Добре е обаче да знаеш, че всяка дума, която той някога е изричал, е била лъжа.
— Това не е вярно — рече Локи, вдигайки глава. — Аз не съм лъгал. Никога не съм те лъгал.
— Нима би му повярвала сега? — попита Орен, свивайки рамене.
— Защо ми казваш това? — попитах, изненадана от това, колко спокоен е гласът ми.
— Защото се надявах да размислиш — каза Орен. — Ти можеш да се върнеш в двореца си, при твоя съпруг и кралство, но да оставиш Локи тук. Нямаш нужда от него. Той е безполезен. Просто отпадък.
— Не — казах, кръстосвайки поглед с Орен. — Той идва с мен. Ако искаш да се договорим, ако искаш мен и кралството ми веднага щом страна кралица, той идва с мен. Иначе договорката ни отпада.
— Толкова много ли означава той за теб? — попита Орен. Той тръгна към мен, спирайки се толкова близо, че усещах дъха му върху лицето си. — Макар да знаеш, че те е предал?
— Обещах му, че ще се върне с мен, и ще удържа на обещанието си — произнесох бавно.
— Значи, държиш на обещанията си — рече Орен. — Добре. Защото, ако не удържиш на това, ако не ми дадеш кралството си, когато станеш кралица, Локи ще бъде първият, когото ще убия. И ще го направя пред теб. Разбираш ли ме?
— Да — отвърнах.
— Добре — усмихна се той. — Значи, се договорихме. Целият Трил ще бъде мой.
— А дотогава ти няма да нападаш моите градове и хора — напомних му аз. — Ще ни оставиш на мира.
— Договорено — каза Орен и ми протегна ръка.
Аз я стиснах и през ума ми неволно пробяга мисълта, че съм сключила сделка с дявола.
Сара ни изпрати до вратата и по пътя всички мълчахме. Преди да се разделим обаче, тя ни каза да бъдем внимателни. После прегърна Локи и като че ли искаше да прегърне и мен, но аз не й позволих.
Докато вървяхме към колата, дори не погледнах към Локи. Когато се качихме, забих поглед в предното стъкло, а той запали двигателя.