— Не знам дали мога да вярвам и на дума от това, което ми казваш — подсмръкнах аз и се загледах в бялата пустош около нас. Видях един джип да се задава далече от противоположната посока.
— Аз направих своя избор между краля и теб и избрах теб — рече Локи.
— Кога? — попитах аз. — След като ти нанесе побой?
— Не, избрах теб, знаейки какво ще ми причини — отвърна Локи. — Ние бяхме сами в градината. Можех да те накарам да загубиш съзнание, да те хвърля през рамо и да те занеса на краля. Това не беше точно каквото искаше той, но въпреки това щеше да ме пощади, ако го бях направил. Но не го направих. — Той пристъпи към мен и аз срещнах погледа му. — Орен ми каза какво ще ми причини, ако не те доведа при него, но въпреки това не го направих. Той ме измъчва, Уенди! Аз страдах много заради теб!
— Защо се върна там? — попитах аз глухо.
— Защото, ако останех, това можеше да бъде използвано от него като претекст за нарушаване на примирието — обясни Локи. — Така кралят можеше да дойде и да предяви права над теб. Не исках да те излагам на този риск.
Не забелязах колко много се е приближил джипът, докато не спря с писък на гуми непосредствено до нас, като едва не удари нашия кадилак. Локи се наведе към мен евентуално да ме защити, а Тове скочи от мястото на водача. Фин заобиколи колата и се нахвърли върху Локи.
14
Сблъсък
Фин удари Локи в лицето и Локи вдигна юмрук да отвърне на удара му. Това нямаше да е толкова страшно, ако Локи не беше поне петдесет пъти по-силен от Фин и нямаше опасност да огъне лицето му навътре.
— Локи! — изкрещях аз. — Не смей да го удариш!
— Имаш късмет. — Локи изгледа Фин гневно и избърса кръвта от носа си.
— Какво, по дяволите, правиш? — изкрещя му Фин. — Какво не ти е наред? Ти нямаш право да ходиш с нея никъде!
— Фин — рече Тове. — Спри. Успокой се. Тя е добре.
Дънкан и Уила слязоха от задната седалка на джипа и почувствах, че ми прималява. Локи се беше оказал прав. Те също бях част от спасителна група и ако се бяхме забавили един час повече в двореца на витра, Дънкан, Уила, Тове и Фин сега щяха да са мъртви.
— Идеята не беше моя! — просъска Локи на Фин. — Тя е принцеса. Тя заповядва, а аз се подчинявам!
— Не можеш да се подчиняваш, когато тя тръгва на самоубийствена мисия! — извика Фин.
— Не беше самоубийствена мисия — казах достатъчно високо, за да бъда чута.
Те стояха пред кадилака, гледайки се свирепо един друг и колкото и да беше странно, бях благодарна, че Локи беше толкова по-силен от Фин. Ако бяха равностойни, Локи вероятно нямаше да се въздържи и боят щеше да бъде неизбежен.
— Добре ли си? — попита Уила, вървейки към мен.
— Защо сте спрели встрани от пътя? — попита Дънкан.
— Имах нужда от чист въздух — отвърнах аз. — Всичко е наред. Убедих витра да се оттеглят, докато стана кралица. Няма да ни нападат дотогава.
— Какво, по дяволите, се договорихте? — попита Фин, отклонявайки студения си поглед от Локи към мен.
— Няма значение — поклатих глава. — Ние ще ги спрем, преди да се стигне до изпълняване на някакви условия.
— Уенди… — въздъхна Фин, но сетне поклати глава и се извърна към Локи. — А що се отнася до теб, маркизе, от днес вече не изпитвам никакво уважение към теб.
— Тя щеше да тръгне със или без мен — рече Локи. — Реших, че ще бъде по-добре да не отива сама.
— Тя изобщо не е трябвало да тръгва! — изкрещя Фин.
— Напротив, трябваше! — повиших глас. — Ако не бях го направила, витра все още щяха да ни избиват. Спечелих време и спасих живота на много хора. Това ми е работата, Фин! Направих онова, което трябваше, и бих го направила отново!
— Не е трябвало да го правиш по този начин — отбеляза Фин.
— Няма значение — казах. — Вече е направено. А сега искам да се прибера у дома, защото прекарах много дълга сутрин.
— Хайде, Уенди. — Уила ме прегърна през рамото.
— Дънкан, би ли се качил при Локи? — каза Тове. — Бих искал да поговоря със съпругата си.
— Да, разбира се — кимна Дънкан.
Уила ме поведе покрай джипа и аз погледнах още веднъж през рамо към Локи. Той все още стоеше на пътя и ме гледаше, докато се отдалечавам. Нещо в очите му накара сърцето ми да се свие от болка и аз извърнах глава.
Влязох в джипа, а Уила седна на седалката зад мен. Фин стоеше отвън и като че ли му се искаше да каже още нещо на Локи, но Тове му даде знак да се качи. Когато се настани отзад до Уила, Фин все още кипеше от гняв и погледна ядовито през прозореца.