Всички имахме определени задачи, когато пристигнахме във Фьоренинг. Уила щеше да започне да обработва психологически маркизите и марксините. Те всички, изглежда, я харесваха и тя може би имаше шанс да успее да ги убеди да се бият редом с нас. Освен това тя усъвършенстваше собствените си паранормални умения и щеше да помогне на онези, които бяха допуснали техните способности да атрофират.
Фин щеше да помага на баща си при подготовката на армията. Той дори се съгласи, макар и неохотно, да ползва и услугите на Локи. Физически той бе силен като таласъмите и премервайки сили с него, следотърсачите поне щяха да знаят с кого им предстоеше да се бият.
Тове трябваше да реши кого да назначи като временен канцлер, докато бъде избран нов. Той сам предложи да се заеме с това, защото се чувстваше отговорен, че е изпратил стария канцлер на смърт, макар да го уверих, че вината не е негова.
Моята задача на пръв поглед изглеждаше най-лесната, въпреки че беше най-невъзможната. Аз трябваше да намеря начин да убия краля.
След като се върнахме в двореца, последва серия от съвещания на военния съвет. Тове умишлено не беше казал на никого, че съм заминала с Локи, за да не предизвика паника, но веднага щом стигнахме във Фьоренинг, аз свиках събрание, за да запозная всички с развоя на събитията.
Локи се опита да се измъкне и да се скрие в стаята си, но аз го накарах да дойде с нас. Колкото и да беше парадоксално, исках той да спечели доверието на Трил. Той познаваше витра по-добре от всеки друг и затова неговата помощ в предстоящия сблъсък щеше да бъде неоценима.
Съвещанието мина, както бях очаквала. Имаше много разногласия и викове, макар марксина Лаурент да пазеше мълчание, след като Тове я заплаши да я изпрати в изгнание. Когато обясних какво възнамерявам да направя и какво трябва да бъде направено, те се поуспокоиха. Ясният план, който им представих, уталожи страховете им.
В края на съвещанието съобщих, че отиваме на втора спасителна мисия в Ослина, за да помогнем на оцелелите и да съберем информация. Без да се допитвам до никого, включих в групата себе си, Уила, Тове, Локи и Аурора. Исках да накарам маркизите и марксините да свикнат с мисълта, че могат да окажат реална помощ в предстоящия конфликт, за да се отзоват, когато им я поискам.
След това всички се разпръснахме, заемайки се със задачите си. Колкото и неистово да се нуждаех от сън, нямах време за това. Трябваше да отида в библиотеката и да намеря всяка възможна книга, посветена на витра. Вероятно бе имало и други безсмъртни преди Орен и трябваше да има начин те да бъдат убивани.
Всички стари текстове, разбира се, бяха написани на трилски, за да бъдат по-недостъпни за витра. Надявах се именно там да намеря полезна информация как те могат да бъдат спрени. Макар трилският ми да беше станал по-добър, имах още много да уча и затова прочитането на една страница ми отнемаше цяла вечност.
— Уенди — каза Тове и когато вдигнах глава, го видях да стои на вратата на библиотеката. Погледът ми беше замъглен от твърде дългото взиране в пожълтелите страници.
Седях на пода в дъното на залата сред купчина книги. Не бях взела под внимание, че утре сутринта заминаваме за Ослина, и бях струпала на писалището твърде много томове, които нямах никакъв шанс да проуча за краткото време, с което разполагах.
— Имаш ли нужда от нещо? — попитах.
— Късно е — каза Тове. — Много късно.
— Имам да прегледам още няколко неща.
— Кога си спала за последен път?
— Не знам — поклатих аз глава. — Няма значение. Нямам време за спане. Има твърде много работа за вършене и не знам дали ще успеем да се подготвим, ако не работя всяка минута.
— Нуждаеш се от сън. — Той влезе в библиотеката и тръгна към мен. — Трябва да бъдеш силна, което означава понякога да почиваш. Това е необходимо зло.
— Ами ако се окаже, че не мога да го направя? — попитах аз, поглеждайки го със сълзи в очите. — Какво ще правим, ако не намеря начин да спра Орен?
— Ще намериш — увери ме той. — Ти си принцесата.
— Тове — въздъхнах аз.
— Хайде. — Той протегна ръка към мен. — Поспи. Можем да поработим още малко утре рано сутринта.
Позволих му да ме хване за ръката и да ме изправи на крака. Той беше вече по пижама и косата му беше дори по-рошава от обикновено. Предположих, че се беше опитал да заспи без мен, но после бе тръгнал да ме търси, след като се бях забавила.