С напредването на деня започнах да чувствам умора, но се заставих да продължа. Локи трябваше да премества всичко на ръка и накрая въпреки студа целият плувна в пот. Той съблече ризата си и въпреки атрактивната му физика, неволно потръпнах. Белезите по гърба му изглеждаха по-добре, но все още бяха там, за да ми напомнят за онова, което беше понесъл заради мен.
— Какво му се е случило? — попита Уила, докато разчиствахме една от къщите, където дърво беше влетяло през прозореца. Аз го издърпах, а тя разчисти стъклата и клоните.
— Какво? — попитах аз, но след това проследих погледа й, насочен към Локи, който в този момент изхвърляше една разнебитена кушетка на купчината с боклуци на пътя.
— Гърбът на Локи — каза тя. — Кралят ли му е причинил това? Затова ли му даде убежище?
— Да, затова.
Около мен се надигна вятър, който духна косата в очите ми. Това беше дело на Уила, която създаде малко торнадо в средата на всекидневната. То се изви, понасяйки със себе си парчета стъкло и малки клони към комина и оттам към боклука навън.
— И какво по-точно се случва между теб и него? — попита Уила.
— Кой него? — попитах аз, докато се опитвах да повдигна едно преобърнато канапе и в този момент Уила ми се притече на помощ.
— Между теб и Локи. — Тя ми помогна да изправя канапето, така че да стъпи на крачетата си. — Не се прави на глупава. Между вас има нещо.
— Никъде няма нищо — поклатих глава.
— Е, щом казваш. — Тя завъртя очи нагоре. — Но се канех да те попитам как върви бракът ти.
— Последните три дни бяха фантастични — отвърнах сухо.
— Ами първата брачна нощ? — попита Уила с усмивка.
— Уила! Сега не е моментът да говорим за това.
— Разбира се, че е — настоя тя. — Трябва малко да разведрим обстановката. И освен това досега не съм имала време да поговоря с теб за това. Животът ти се разви твърде драматично след сватбата.
— На мен ли го казваш — промърморих.
— Само за пет минутки. — Тя седна на една кушетка и потупа мястото до себе си. — Изглеждаш ми изтощена, имаш нужда от почивка. Затова ми отдели пет минути и да си поговорим.
— Добре — казах аз най-вече заради това, че главата ми бе започнала да пулсира от многото предмети, които бях преместила. Особено ме затрудни голямото дърво, с което се бях борила допреди малко. Седнах на кушетката и от нея се вдигна облак прах. — Никога няма да можем да почистим тук.
— Не се тревожи за това — рече Уила. — Да оправим каквото можем и след това ще повикаме прислужниците ни да почистят. Ще се погрижим за всичко.
— Надявам се да е така.
— Но, Уенди, кажи ми какво стана през първата ти брачна нощ — продължи да ме разпитва Уила.
— Наистина ли искаш да говорим за това? — изпъшках аз и отпуснах глава на облегалката на кушетката.
— Точно сега няма нищо друго, за което искам да говорим.
— Значи те очаква голямо разочарование — предупредих я аз. — Защото няма нищо за разказване.
— Толкова вяло ли беше? — попита тя.
— Не, не беше никакво. Имам предвид в буквалния смисъл на думата. Не правихме нищо.
— Чакай малко. — Тя също се облегна на кушетката, вглеждайки се в мен. — Искаш да кажеш, че си омъжена и все още си девствена.
— Точно това искам да кажа.
— Уенди! — ахна Уила.
— Какво? Нашият брак е странен. Наистина е странен. Знаеш това.
— Знам го. — Тя изглеждаше разочарована. — Надявах се все пак, че ще бъдете щастливи до края на дните си, както се казва в приказките.
— Е, краят на дните ни още не е дошъл — изтъкнах аз.
— Уенди! — извика Мат отвън. — Имам нужда от помощта ти!
— Дългът ме зове! — Изправих се.
— Не е минала дори и минута — протестира Уила. — Трябва да си починеш малко, Уенди. Така се претоварваш.
— Добре съм — казах, излизайки от къщата. — Ще се наспя, като умра.
Продължихме да работим и през нощта. Накрая успяхме да струпаме всички по-големи отломки на купчина. Аз можех да свърша още нещо, но беше очевидно, че всички други са останали без сили.
— Мисля, че това беше за днес, Уенди — рече Локи, облягайки се на един преобърнат хладилник.
Мат и Уила седяха на някакъв дънер до купчината, а Тове стоеше до тях и пиеше вода от бутилка. Единствено Дънкан все още ми помагаше, докато се мъчехме да извлечем парцалив дюшек от къщата на един следотърсач. Бях спряла да използвам способностите си, защото всеки път, когато го направех, ме пронизваше жестока болка в главата.
Само три улични лампи работеха в целия град и Мат, Уила, Тове и Локи почиваха до една от тях. Те бяха спрели да работят преди около петнайсет минути, макар самата аз да бях продължила.