Чух Тове още преди да вляза в стаята. Сега гласът му гърмеше по-високо.
— Тове? — казах аз тихо, отваряйки вратата на стаята.
— Къде беше? — извика той, очите му бяха широко отворени и безумни. Всичко в стаята отново беше разхвърляно и той крачеше нервно из нея.
— Вземах си душ. Казах ти.
— Чу ли това? — Той замръзна на място и се огледа.
— Кое? — попитах аз.
— Ти дори не слушаш! — изкрещя той.
— Тове, уморен си. — Влязох в стаята. — Трябва да поспиш.
— Не, не мога да спя. — Той тръсна глава и погледна настрани. — Не, Уенди. — Прокара пръсти през косата си. — Ти не разбираш.
— Какво не разбирам?
— Аз чувам всичко. — Тове притисна главата си с две ръце. — Чувам всичко! — Той продължи да повтаря това, притискайки главата си все по-силно. От носа му потече кръв и после изпъшка.
— Тове! — Втурнах се към него и протегнах ръка, за да го успокоя, но в този момент той ме зашлеви силно през лицето.
— Не се осмелявай! — Обърна се към мен и ме хвърли на леглото. Бях прекалено уплашена, за да направя каквото и да е. — Не мога да ти имам доверие! Не мога да имам доверие на никого от вас!
— Тове, моля те, успокой се — умолявах го аз. — Ти не си на себе си. Просто си уморен.
— Не ми казвай какъв съм! Ти не знаеш кой съм!
— Тове. — Примъкнах се към края на леглото, сядайки на ръба. Той стоеше над мен, гледайки ме гневно. — Тове, моля те, изслушай ме.
— Не мога. — Той прехапа устни. — Не те чувам!
— Чуваш ме — настоях аз. — Аз съм точно пред теб.
— Лъжеш! — Тове ме сграбчи за раменете и започна да ме разтърсва.
— Хей! — извика Локи и Тове ме пусна.
Неволно бях оставила вратата на стаята отворена и Локи тъкмо се прибираше в стаята си, след като се бе изкъпал. Все още беше без риза и от светлата му коса по раменете му капеше вода.
— Махай се! — изкрещя му Тове. — Не те искам тук!
— Какво, по дяволите, правиш? — попита Локи.
— Локи, той не е на себе си — обадих се аз. — Използва способностите си прекалено дълго и му е станало нещо. Нуждае се от сън.
— Престани да ми казваш от какво се нуждая! — изръмжа Тове. Вдигна ръка, сякаш искаше да ме удари отново, и аз се отдръпнах.
— Тове! — извика Локи и се втурна към него.
— Локи! — изкрещях аз, страхувайки се, че може да го удари, но той не го направи.
Локи го стисна за раменете и го накара да го погледне. Тове се опита да се изтръгне от ръцете му, но секунди по-късно изгуби съзнание. Тялото му се отпусна, но Локи го хвана.
— Извинявай! — Не знаех какво друго да кажа.
— Не се извинявай. Той иначе щеше да те удари.
— Не, нямаше. — Поклатих глава. — Всъщност да, щеше да го направи, но това не беше Тове. Той не е такъв. Никога не би наранил някого. Той просто…
Гласът ми заглъхна. Всеки момент щях да се разплача. Лицето ми пареше там, където ме беше ударил Тове. Но не заради това в очите ми напираха сълзи. Той беше болен и състоянието му само още повече щеше да се влошава. Утре щеше да бъде по-добре, но най-накрая способностите му щяха да подкопаят ума му. Докато от Тове не останеше нищо.
— Хей. — Локи докосна ръката ми. — Хайде, не може да останеш с него тази нощ.
16
Една нощ
Повиках Аурора да остане с Тове през нощта. Чувствах се виновна, че го изоставям, но тя щеше да му помогне по-добре, ако отново излезеше от контрол.
И понеже Аурора щеше да бъде при Тове, самата аз заех нейната стая. Голямото легло в ъгъла беше драпирано с червен балдахин и застлано със завивки в същия цвят. Едната от стените беше силно наклонена и почти беше полегнала върху една от колоните на леглото, което правеше стаята да изглежда още по-малка.
— По-добре ли си вече? — попита Локи. Той ме беше изпратил дотук и сега чакаше на вратата.
— Да, добре съм — излъгах аз и седнах на леглото. — Цялото кралство се разпада. Хората умират. Аз трябва да убия баща си. И моят съпруг току-що полудя.
— Принцесо, ти нямаш вина за нито едно от тези неща.
— Е, на мен пък ми се струва, че вината е изцяло моя. — По бузата ми се търкулна сълза. — Аз само правя нещата по-лоши.
— Това изобщо не е вярно. — Локи седна на леглото до мен. — Принцесо, не плачи.
— Не плача — излъгах. Избърсах очите си и го погледнах. — Защо си толкова мил с мен?