— А защо да не съм мил? — попита той, изглеждайки смутен.
— Защото… — Посочих белезите по гърба му. — Това е заради мен.
— Не, не е така — поклати Локи глава. — Това е, защото кралят е зъл.
— Но ако бях заминала с него още в началото, нищо от това нямаше да се случи — казах аз. — Нито един от тези хора нямаше да загине. И дори и Тове щеше да бъде по-добре.
— А самата ти щеше да си мъртва — рече Локи. — Кралят щеше да продължи да ненавижда Трил, може би дори още повече, обвинявайки ги, че са промили ума ти. И в крайна сметка щеше да ги нападне отново.
— Може би. — Свих рамене. — А може би не.
— Престани. — Той обгърна рамото ми и усещането беше за топлина и за сигурност. — Не всичко е по твоя вина и ти не можеш да поправиш всичко. Ти си просто едно момиче.
— Силите като че ли никога не ми стигат. — Преглътнах и вдигнах глава към него. — Нищо от онова, което правя, не е достатъчно.
— О, повярвай ми, ти правиш повече от достатъчно. — Локи се усмихна и бръсна кичур коса от лицето ми. Светлокафявите му очи срещнаха моите и аз почувствах един познат копнеж в гърдите си, който всеки път, когато бях с него, ставаше по-силен.
— Защо искаше от мен да си спомня? — попитах аз.
— Да си спомниш какво?
— Когато бяхме в твоята стая, ти ми каза да си спомня, че съм поискала да ме целунеш.
— Значи, признаваш, че искаше да те целуна? — усмихна се той.
— Локи!
— Тогава отивахме при краля и не знаех какво ще се случи — обясни той. — Предполагах, че може да ти каже как съм бил изпратен да те съблазня и се страхувах, че може да ме намразиш за това. Но ако помнеше, че си искала да те целуна, може би нямаше да ме ненавиждаш толкова много.
— Ти си знаел, че кралят ще те разобличи, и въпреки това ме заведе там? — попитах аз.
— Не можех да допусна да отидеш сама.
— Защо просто не ме целуна? — попитах. — Нямаше ли така да запомня чувството по-добре?
— Моментът не беше подходящ.
— Защо?
— Ти бързаше да тръгнеш. Ако те целунех, това щеше да бъде само една кратка целувка, продължила секунда. А една секунда нямаше да е достатъчна.
— Кога е тогава правилният момент? — попитах аз.
— Не знам — прошепна той.
Ръката му беше върху бузата ми, избърсвайки една сълза, а очите му търсеха моите. Той се наведе напред и устните му докоснаха моите. В началото съвсем леко, сякаш искаше да се убеди, че онова, което се случва, е истина. Целувките му бяха нежни и сладостни, и толкова различни от тези на Фин.
Веднага щом си спомних за Фин, го пропъдих от ума си. Не исках да мисля за него. Не исках да чувствам нищо друго освен Локи. Изтощението ми постепенно се стопи и на негово място в мен се надигна нещо топло и жадно.
Локи ме целуваше все по-силно, притискайки ме към леглото. Ръката му обви кръста ми, повдигайки ме леко, примъквайки ме все по-навътре в леглото. Вкопчих се в него, усещайки под дланите си голия му гръб. Белезите му бяха като брайлово писмо под пръстите ми — белезите, които бе получил, за да ме защити.
— Уенди — прошепна той, докато целуваше шията ми. Устните му обхождаха кожата ми навсякъде и я караха да потръпва.
Сетне спря да ме целува за момент, за да ме погледне. Светлата му коса падаше над очите му. Нещо в начина, по който ме гледаше, очите му с цвят на прегорял мед накараха сърцето ми да бие по-бързо.
Чувствах се така, сякаш не съм го виждала никога преди. Всичките му преструвки бяха изчезнали: самодоволната му усмивка, перченето му, от тях не беше останало нищо. Беше само той и тогава осъзнах, че може би за първи път го виждах такъв, какъвто беше в действителност.
Локи бе уязвим, мил и немалко уплашен. Но имаше и друго — той бе самотен и ме обичаше. Обичаше ме толкова много, че се чувстваше ужасен. Може би това трябваше да ужаси и мен, но не чувствах и най-малка уплаха.
Можех да мисля единствено за това, че никога преди не бях виждала нещо по-красиво. Беше странно да мисля за едно момче по този начин, но именно това чувствах. Докато ме изпиваше с очи, очаквайки да го приема или отблъсна, Локи беше красив.
Протегнах ръка към него и докоснах лицето му, почти учудена от това, че е истински. Той затвори очи и целуна дланта ми. Едната му ръка ме беше обгърнала отстрани и за момент натискът й се усили, което изпрати тръпки по цялото ми тяло.
— Съжалявам, че трябва да те попитам, но… — Гласът му, който беше станал хриплив, заглъхна. — Сигурна ли си, че искаш това?
— Искам те, Локи — казах, без да се замислям.
Аз го исках, нуждаех се от него и тази нощ отказвах да мисля за последствията. Просто исках да бъда с него.