Локи се усмихна с облекчение и почти като че ли засия. Приведе се над мен, целувайки ме отново, само че този път по-страстно и по-силно.
Ръката му се плъзна под нощницата ми, здрава и сигурна, върху бедрото ми. Обичах силата и енергията му, начина, по който чувствах дори и най-леките му докосвания. Опитваше се да се сдържа и да бъде нежен, за да не ме нарани, но като се помъчи да смъкне бикините ми, ги разпра наполовина.
Свалих нощницата си, изхлузвайки я през главата, защото не исках да скъса и нея. Опитите му да бъде внимателен ме радваха, защото така си представях първия път. Но сега и двамата бяхме твърде разпалени и нетърпеливи.
Той започна бавно, стараейки се да не ме нарани, но аз изстенах в ухото му, вкопчих се ожесточено в него и всякаква претенция за въздържаност изчезна. Болеше и затова зарових лицето си в рамото му, за да не извикам. Но той не забави движенията си и много скоро възбудата нарасна в мен. Бях щастлива, че не ме щадеше, защото дори и болката беше като удоволствие.
След като свърши, той рухна до мен на леглото. И двамата се борехме да си поемем дъх. Бяхме опустошили леглото и смътно си спомнях, че бях чула скърцането на дъска, което означаваше, че може да сме го счупили. Червените завеси на балдахина бяха дръпнати настрани и вързани, но сега падаха свободно около леглото.
Няколко свещи осветяваха стаята, но зад завесите ние бяхме обгърнати от мек червен полумрак. Имах усещането, че се намирам в топъл пашкул и мисля, че никога в живота си не се бях чувствала по-щастлива и защитена.
Лежах по гръб и Локи се примъкна към мен, почти обграждайки ме. Едната му ръка беше под главата ми, а другата беше отпуснал леко върху корема ми.
Белегът на гърдите му беше непосредствено пред мен. Никога преди не бях го виждала толкова отблизо. Изглеждаше назъбен и груб. Вървеше под ъгъл, започвайки отдясно над сърцето и стигаше точно под другото му зърно.
— Мразиш ли ме? — попитах тихо.
— Защо, за бога, трябва да те мразя? — каза Локи и се засмя.
— Заради това. — Докоснах белега и кожата му потръпна. — Заради онова, което ти е причинил баща ми.
— Не, не те мразя. — Той ме целуна по слепоочието. — Никога не бих могъл да те мразя. И ти не можеш да бъдеш отговорна за действията на краля.
— Как получи този белег? — попитах аз.
— Кралят отначало смяташе да ме екзекутира — рече Локи почти уморено. — Използва меч, но след това реши, че ще му бъде по-забавно да ме изтезава.
— Той едва не те е убил? — погледнах го и самата мисъл, че Локи е можел да загине, извика сълзи в очите ми.
— Но не го направи. — Той бутна косата от лицето ми, задържайки за момент пръстите си върху сплетените ми кичури, и се усмихна. — Кралят не можеше да ме убие, колкото и да се опитваше. Сърцето ми отказваше да се предаде. Знаех, че имам нещо, за което да се боря.
— Не трябва да говориш такива неща. — Преглътнах сълзите си и сведох очи. — Тази нощ беше… прекрасна и удивителна, но ще остане единствена.
— Уенди. — Локи изпъшка и се претърколи по гръб. — Защо е нужно да казваш това сега?
— Защото… — Надигнах се в леглото и свих колене към гърдите си. Краката ми бяха завити, но гърбът ми беше открит. — Защото не искам… — Въздъхнах. — Не искам да те наранявам повече, отколкото вече съм го направила.
— По-скоро ми се струва, че аз съм те наранил. — Локи също се надигна и докосна ръката ми. — Тук имаш синина.
— Какво? — Погледнах надолу и видях мораво петно върху ръката си. — Не помня да си направил това. — Възможно беше да имам синини по бедрата, но Локи не беше стискал ръцете ми. — О, това не е от теб, а от Тове.
— Тове — въздъхна Локи. Той не каза нищо около минута, след това погледна към мен. — Ти утре ще се върнеш при него, нали?
— Той е мой съпруг.
— Той те удари — припомни ми Локи неуверено. Дори и той знаеше, че Тове никога не би ме ударил, ако умът му не беше разстроен.
— Той няма да ме удари отново — казах. — Има определена причина да се омъжа за него и тя не се е променила.
— Каква е тази причина? — попита Локи. — Знам, че не го обичаш.
— В Трил не ме искат като кралица. Нямат ми доверие заради баща ми, наред с други неща. Семейството на Тове е много влиятелно и ми оказва подкрепа. Ако не бях омъжена за него, майка му щеше да поведе кампания за свалянето ми от власт. Без Тове никога няма да бъда кралица.
— И какво лошо има в това? — попита Локи. — Тези хора не ти вярват и не те харесват, а ти жертваш всичко заради тях. Къде е смисълът в това?
— Те се нуждаят от мен. Аз мога да им помогна. Мога да ги спася. Аз съм единствената, която може да се изправи срещу баща ми и да промени положението на следотърсачите и другите онеправдани в Трил. Това е мой дълг.