— Иска ми се да не казваше това с такава убеденост. — Той ме прегърна и дойде по-близо до мен. Целуна ме по рамото и след това прошепна: — Не искам да се връщаш утре при Тове.
— Трябва.
— Знам. Но не искам да го правиш.
— Но можеш да имаш тази нощ. — Усмихнах му се леко и той вдигна глава, за да срещне погледа ми. — Това е всичко, което мога да ти дам.
— Не искам само една нощ. Искам всички нощи. Искам те изцяло, завинаги.
По лицето ми потекоха сълзи и сърцето ми се изпълни с болезнен копнеж. Едва ли някога се бях чувствала толкова съкрушена, колкото сега, когато седях до Локи.
— Не плачи, Уенди. — Той ми се усмихна тъжно и аз видях мъката в очите му да отразява моята. Притегли ме към себе си и ме целуна по челото, по бузите и по устата. — Щом това ще е всичко, което ще имам, тогава го искам изцяло — каза Локи. — Без повече думи, без повече тревоги за кралството и отговорности за някой друг. Ти не си принцеса и аз не съм витра. Ние сме само момче и момиче, които са влюбени един в друг, и сме голи в леглото.
— Аз мога да бъда това.
— Добре, защото смятам да се възползвам максимално от открилата се възможност. — Той се усмихна и ме бутна назад. — Мисля, че счупихме леко леглото преди малко. Какво ще кажеш да го доразбием напълно?
Засмях се и той ме целуна отново. Утре може би щях да съжалявам. Утре може би трябваше да платя скъпо. Но тази нощ нямаше да мисля и да се тревожа за това. Аз бях с Локи и той ме караше да се чувствам така, сякаш съм единственото нещо на света, което има някакво значение. И тази нощ той беше единственото нещо, което имаше някакво значение за мен.
На сутринта ме събуди почукване на вратата и се изненадах, че въобще съм заспала. Всичко случило се беше като прекрасен сън и аз никога не бях си представяла, че мога да бъда толкова близо до някого… или толкова щастлива. Ръцете на Локи ме обгръщаха здраво и аз се сгуших още по-дълбоко в него. Исках да остана така завинаги.
— Принцесо? — извика Аурора от другата страна на вратата и гласът й беше като студена плесница, която ме извади от унеса ми. — Станала ли си? Трябва да си взема дрехите.
Ръцете на Локи ме притиснаха още по-силно и без да дочака отговор, Аурора влезе в стаята, при което вратата изскърца.
17
Последствия
Завесите бяха все още спуснати около леглото, но ако Аурора ги дръпнеше, щеше да ме намери гола в него с мъж, който не беше синът й. Чух я да се движи из стаята и бях твърде уплашена да кажа нещо, та дори и да дишам.
Трескаво се опитвах да си спомня какво бе станало с дрехите ни. Беше ли пижамата на Локи захвърлена на пода на спалнята? И къде бяха бикините ми, които бе разкъсал?
— Принцесо? — каза Аурора и аз виждах силуета й през завесите. Тя беше точно отпред. — Тук ли си?
— Да — отвърнах аз, страхувайки се, че ще дръпне завесите, ако не отговоря. — Ъъ, да… Извинявай, още не съм на себе си. Вчера беше… много изтощителен ден.
— Разбирам — каза Аурора. — Ще си взема цялата чанта, за да можеш да се приготвиш спокойно.
— Добре. Благодаря ти.
— Няма защо. — Стъпките на Аурора се насочиха към вратата, но сетне тя се спря. — Тове се чувства ужасно за онова, което се е случило снощи. Той изобщо не е искал да те нарани.
— Знам това. — Неволно трепнах при споменаването на името на Тове. Топлите спомени от миналата нощ се сблъскаха с болезнената реалност. Аз бях изневерила на съпруга си.
— Той иска да ти се извини, но исках да бъда сигурна, че знаеш как се чувства — рече Аурора. — Тове никога не би те наранил умишлено.
Думите й се забиха в сърцето ми като нож и ме прорязаха толкова дълбоко, че едва успявах да дишам. Знаех, че Тове не ме обича, но едва ли щеше да бъде щастлив, ако разбереше, че съм правила секс с друг. Той не заслужаваше това.
— Ще се видим долу на закуска — каза Аурора.
— Да — отвърнах аз задавено, преглъщайки сълзите си.
Вратата на стаята се затвори и от гърдите ми се откърти дълбока накъсана въздишка. Дръпнах се от Локи и се надигнах. Никога през живота си не съм била толкова раздвоена. Повече от всичко друго копнеех да остана в леглото до него завинаги, но точно това ме караше да се чувствам отвратителна и виновна.
— Хей. — Локи сложи ръката си на кръста ми, опитвайки се да ме притегли към себе си. — Не е нужно да бързаш толкова. Тя си отиде.
— Имаме много неща за вършене днес. — Бутнах ръката му, ненавиждайки се за това, че трябва да го отблъсна, и посегнах към нощницата си, която лежеше смачкана на топка на края на леглото.