— Ти не си се отказала от мен — рекох аз. — Ти си ме скрила от Орен.
— Но трябваше да остана с теб — рече Елора. — Можехме да се скрием някъде заедно. Можех да те защитя от всичко това. За това съжалявам най-много от всичко. Че не бях до теб.
— Защо ми казваш това сега? — попитах аз. — Защо не ми го каза по-рано.
— Не исках да ме обикваш — каза тя простичко. — Знаех, че нямаме много време заедно, и не исках да ти липсвам. Мислех си, че за теб ще бъде по-добре да не се привързваш към мен.
— Но сега си на друго мнение?
— Не исках да умра, без да знаеш колко много те обичам. — Тя протегна ръка към мен. Аз я поех и почувствах колко хладна и мека бе кожата й, когато стисна дланта ми. — Направих толкова много грешки. Исках единствено да бъдеш силна, за да можеш да се защитаваш. И ужасно съжалявам.
— Недей — отвърнах аз, усмихвайки се с известно усилие. — Направила си всичко, което си могла, и аз знам това.
— Знам, че ще бъдеш добра кралица, силен и благороден водач, и това е повече, отколкото тези хора заслужават — каза тя. — Но не отдавай и прекалено много. Запази част от себе си. И слушай сърцето си.
— Не мога да повярвам, че ми казваш това — рекох. — Никога не съм допускала, че ще го чуя от теб.
— Не прави всичко, което то ти казва, но винаги го слушай — усмихна се Елора. — Понякога сърцето е право.
Елора и аз говорихме още дълго след това. Не ми каза много неща, които да не знам, но по някаква необяснима причина имах чувството, че това бе първият ми истински разговор с нея. Тя не говореше с мен като кралица с принцеса, а по-скоро като майка с дъщеря си.
После се умори и заспа и аз поседях още малко при нея. Мъчно ми беше да се разделим. Малкото време, което ни беше останало, бе скъпоценно.
19
Облекчение
— Не знам, Уенди. — Тове поклати глава. — Не искам да умреш, но не знам какво друго да ти кажа.
— Разбирам — въздъхнах. — И аз така мисля.
Тове седеше на раклата в края на леглото, а аз стоях пред него и дъвчех нокътя на палеца си. Бяхме още по пижами и имах чувството, че и двамата не бяхме спали добре тази нощ. Събудих го рано сутринта, когато навън беше още тъмно, и веднага започнах да го разпитвам какво мисли за картината на Елора и какво според него трябва да направя.
— Ти все още не знаеш как да убиеш краля — изтъкна Тове. — И му обеща кралството ни, след като станеш кралица.
— Аз няма да бъда кралица, ако отида при него.
— Орен няма да остави нещата така — рече Тове. — Дори да отидеш при него, той може да не те приеме, защото иска кралството.
— Бих могла да му кажа, че вие сте ме прогонили, когато сте разбрали за плана ми да се обединим с Витра. Тогава ще ме приеме.
— Но ще продължи да иска кралството — каза Тове. — И ще продължи да се домогва до него, дори да си в ръцете му. В най-добрия случай само ще отложиш неизбежното.
— Може би е така — признах аз. — Но ако това е най-доброто, което мога да направя, тогава трябва да го направя.
— И после какво? — попита Тове, взирайки се в мен. — Какво ще стане, след като кралят има теб?
— Ти ще станеш крал на Трил — казах аз. — И ще защитаваш народа си.
— Значи, това е идеята ти? Ти да си отидеш, а аз да остана?
— Да — кимнах аз.
Локи отвори рязко вратата на спалнята, при което тя се блъсна в стената. Аз подскочих, а Тове стана мигновено на крака. Очите на Локи бяха приковани върху мен, когато влетя в стаята, игнорирайки напълно съпруга ми.
— Какво правиш? — попитах аз все още твърде стресната, за да съм ядосана.
— Знаех си! — извика Локи, без да сваля поглед от мен. — Веднага щом Дънкан ми каза, се досетих, че ще побързаш да тръгнеш на самоубийство. Защо толкова много искаш да станеш мъченица, принцесо?
— Не съм мъченица! — окопитих се аз, изправяйки рамене. — Какво ти е казал, Дънкан? И защо нахлуваш така в стаята ми в шест сутринта?
— Не можах да заспя и затова дойдох да видя дали си будна — обясни Локи. — Чух ви двамата да говорите, но вече знаех какво ще решиш да направиш. Дънкан ми каза за картината и аз знаех, че ще се опиташ да се върнеш във Витра.
— Подслушваше ли ни? — попитах, присвивайки очи. — Аз съм в моите лични покои! Нямаш право да ме следиш или да нахълтваш в стаята ми, без да си поканен!
— Не съм те следял! — Локи завъртя нагоре очи. — Не преигравай, принцесо. Спрях се за малко пред стаята ти, за да видя дали си будна, и като се убедих, че е така, влязох.
— Въпреки това не можеш да нахълтваш просто така. — Скръстих ръце пред гърдите си.
— Искаш ли да се върна и да почукам? — Локи махна с ръка към вратата зад себе си. — Така ще се почувстваш ли по-добре?