— Бих искала да си тръгнеш и да се върнеш в стаята си — рекох.
Не бях разговаряла с Локи, откакто бяхме спали заедно, и видях с крайчеца на окото ми, че Тове ни наблюдава. Локи не извърна поглед от мен, а същото направих и аз, сякаш бяхме влезли в някакъв сблъсък на воли, който бях решена да спечеля.
— Ще го направя — каза Локи. — Веднага щом признаеш, че да се предадеш в ръцете на краля е абсолютно нелепо.
— Не е нелепо — настръхнах аз. — Знам, че това не е съвършеното решение, но е най-доброто, което можем да направим. Не мога да допусна картината да се сбъдне.
— Откъде знаеш, че отиването ти при краля може да промени нещо? — възрази Локи.
— Ти не си видял картината. Не разбираш.
— Единственият начин да спреш предначертания от картината развой на нещата е да убиеш краля — заяви Локи. — И ти си единствената, която е достатъчно силна да го направи.
— Но не знам как — отвърнах аз. — Ти също си силен. Би трябвало и ти да можеш да го направиш. Тъй или иначе, трябва да предприема нещо, за да отклоня този ход на нещата, докато измислите как да го спрете.
— Уенди, ако можех да го убия, щях да съм го сторил досега — рече Локи с крива усмивка. — Знаеш го.
— Няма значение. — Махнах с ръка и се извърнах настрани. — Този въпрос не подлежи на обсъждане. Вече съм решила какво да правя.
— И смяташ, че ще ти позволя? — попита Локи.
— „Да ми позволиш?“ — възкликнах аз, поглеждайки го гневно. — Ти не си в положението да ми „позволяваш“ каквото и да било.
— Знаеш, че мога да те спра — каза той решително. Очите му срещнаха спокойно моите и той пристъпи към мен. — Ще направя всичко по силите си, за да бъдеш далече от него.
— Локи, той ще ни избие! — казах разпалено. — Кралят ще убие Тове и мен, и теб. Това е единственият начин да ви предпазя.
— Не ме е грижа — рече Локи. — Предпочитам да умра, биейки се за теб. Предпочитам да видя как ти умираш, биейки се, вместо да знам, че сама си се оставила в ръцете му. Ти не можеш да направиш това!
Сведох поглед и преглътнах. Тове стоеше настрани и не се намесваше. Надявах се да каже нещо и да ми се притече на помощ, но той не го направи.
— Какво предлагаш да направя? — попитах тихо, все така гледайки към земята.
— Все още имаме време, докато дойде за теб — каза Локи. — Открий начин да го убиеш и когато се появи, се бий с него.
— А ако изгубим? — попитах аз. — Какво ще правим, ако не мога да го спра?
— Ако не можеш да го спреш по-късно, означава, че не можеш да го спреш и сега — отбеляза Локи. — Ако отидеш при него сега, нямаш никакви гаранции, че ще можеш да се изправиш срещу него по-късно. Това просто означава, че ще бъдеш мъртва.
Погледнах към Тове, който продължаваше да мълчи, и се замислих над думите на Локи. Чувствах се ужасно, че не мога да реша какво да правя. Исках само всички да са в безопасност и се страхувах, че ако взема грешното решение, това ще ги обрече на гибел.
— Добре — казах накрая и се извърнах към Локи. — Засега ще остана тук, но искам да работиш два пъти по-усилено с Фин. Следотърсачите трябва да бъдат готови за всякакъв развой на нещата.
— Както желаеш, принцесо. — Локи се усмихна едва-едва, при което устните му се извиха леко нагоре. Но зад обичайните пламъчета в очите гореше нещо по-дълбоко, по-силно. Когато ме гледаше така, сърцето ми се блъскаше силно в гърдите и бях почти сигурна, че той може да чуе ударите му.
Чувствах осезателно колко е близко до мен. Локи можеше да протегне ръка и да ме докосне, ако искаше, и аз умишлено се постарах да държа ръцете си скръстени, да не би да се изкуша да направя същото.
Донякъде бях благодарна за целия хаос в двореца, защото по този начин го бях пропъдила от ума си, но сега, когато стоеше тук, не можех да мисля за нищо друго освен за нощта, която бяхме прекарали заедно.
Спомнях си как пръстите му бяха изгаряли кожата ми, нещата, които бяхме направили, но още по-ярък беше споменът за онова, което бяхме изживели заедно. Мига, в който имах чувството, че никога не съм била толкова близо до някого, сякаш двамата бяхме едно.
Картината се мярна в съзнанието ми, образът на Локи, намушкан от собствения ми баща, и разбрах, че съм готова да направя всичко, за да го спася, тръгвайки дори против волята му. Не можех да допусна той да умре.
— Мисля, че те чака много работа, маркизе — казах сковано и бузите ми пламнаха, когато осъзнах, че от доста време се взираме един в друг. Под погледа на моя съпруг.
— Разбира се. — Локи кимна бързо и излезе.
Тове го последва и затвори вратата след него. За момент остана така, опрял глава в дървото. Когато се извърна към мен, не потърси погледа ми. Очите му с цвят на мъх се стрелваха в различни посоки из стаята и след това запретна ръкавите на пижамата си.