— Всичко наред ли е? — попитах предпазливо.
— Да. — Той се намръщи и поклати глава. — Не знам. Радвам се, че няма да отидеш, за да умреш. Не мисля, че това би ми харесало.
— На мен също няма да ми хареса, ако ти умреш — казах аз.
— Но… — Тове замълча, взирайки се съсредоточено в една точка в земята. — Ти влюбена ли си в него?
— Какво? — попитах аз и сърцето като че ли пропадна в стомаха ми. — Защо ме… — Исках да отрека, но не намерих сили да продължа.
— Той е влюбен в теб. — Тове вдигна глава и ме погледна. — Знаеш ли това?
— Н-не знам за какво говориш — запънах се аз. Тръгнах към леглото, чувствайки нужда да правя нещо, и дръпнах завивките. — Локи е просто…
— Аз виждам вашите аури — прекъсна ме Тове рязко, но не и гневно. — Неговата е сребърна, а твоята златна. Но когато сте близо един до друг, около вас се появява розов ореол. Само преди малко от вас струеше яркорозова светлина и аурите ви се преплетоха.
Аз мълчах. И какво ли можех да кажа. Тове виждаше в чисто физически план какво чувстваме един към друг. Не можех да отрека нищо. Стоях с гръб към него и чаках да продължи. Чаках да ми изкрещи и да ме нарече уличница.
— Би трябвало да изпадна в ярост — каза той накрая. — Или в пристъп на ревност. Нали?
— Тове, съжалявам — казах аз и го погледнах. — Никога не съм искала това да се случи.
— Изпитвам ревност, но не и по начина, по който трябва. — Тове поклати глава. — Той те обича, а аз… не. — После прокара пръсти през косата си и въздъхна. — Онази нощ, когато рухнах и те ударих…
— Вината не беше твоя — казах бързо. — Това не е променило чувствата ми към теб.
— Да, знам — кимна той. — Но след този случай се замислих. Не ми остава много време, докато се срина напълно. Тези способности ще продължават да разяждат ума ми, докато накрая го унищожат напълно.
— Каквото и да става, аз ще бъда до теб. — Пристъпих към него, опитвайки се да му вдъхна смелост. — Дори и да държа на… — Направих пауза. Все още не исках да призная за чувствата си към Локи. — Другите хора нямат значение. Ти си моят съпруг и аз ще бъда с теб и в добро, и в зло.
— Наистина ли ще го направиш? — попита Тове почти тъжно. — Ще се грижиш за мен, ако изгубя ума си?
— Разбира се, че ще го направя — кимнах аз.
Никога не ми беше минавало през ума да изоставя Тове, най-малкото не и заради онова, което се беше случило онази нощ, или ако станеше слаб и безпомощен като Елора. Тове беше добър и благороден мъж и заслужаваше цялата обич и загриженост, които можех да му дам.
— Така ще ми бъде по-трудно да ти кажа онова, което искам. — Той въздъхна и седна на края на леглото.
— Какво е то? — Приседнах до него.
— Осъзнах колко малко време ми остава — започна той, — преди да изгубя ума си напълно. Може би двайсетина години, ако имам късмет. И после край. Искам да се влюбя в някое момиче. — Той въздъхна дълбоко. — Искам да споделя живота си с него. И… това момиче не си ти.
— О — казах аз и за момент не чувствах нищо. Не знаех как да тълкувам думите му и за миг останах като вцепенена.
— Съжалявам — рече Тове. — Знам от какво се отказа заради мен и съжалявам, че не съм достатъчно силен да направя същото за теб. Мислех, че съм. Мислех, че ще бъде достатъчно това, че сме приятели и че виждам в теб наш водач. Но не е.
— Да, така е — съгласих се аз тихо.
— И затова, Уенди, мисля… — Той си пое дълбоко въздух. — Искам развод.
И тогава се случи. Аз заплаках. Не бях сигурна точно защо. Комбинация от облекчение, мъка, смут и още толкова много други неща, които се бях опитвала да сдържам. Бях щастлива и освободена, но тъжна и уплашена едновременно.
— Уенди, не плачи. — Тове ме прегърна, за да ме утеши, и това беше първият път, когато ме докосваше, откакто се бяхме оженили. — Не исках да те натъжа.
— Не, не съм тъжна. — Поклатих глава и избърсах очите си. — Просто чувствата надделяха. И ти си прав. Трябва да анулираме нашия брак. — Кимнах и спрях да плача почти толкова бързо, колкото бях започнала. — Извинявай. Не знам защо стана така.
— Сигурна ли си, че си съгласна? — попита Тове, поглеждайки ме.
— Да, сигурна съм — отвърнах с тъжна усмивка. — Така е може би най-добре и за двама ни.
— Да, надявам се — кимна Тове. — Ние сме приятели и аз винаги ще те подкрепям, но за тази цел не е нужно да сме женени.
— Така е — съгласих се аз. — Но трябва да почакаме, докато решим проблема с Витра. Ако нещо се случи с мен, искам ти да бъдеш крал.