— Не мога да отлагам решенията задълго — възразих аз. — Имаме три дни, преди да стана кралица. Ако имаме късмет, разполагам с четири-пет дни, докато Орен дойде да поиска наградата си. Достатъчно скърбях за Елора. Когато всичко това приключи, ще мога пак да жаля за нея. Но сега ме чака работа.
— Ще съобщя на Томас — каза Тове. — Той трябва да подготви следотърсачите.
— Да — кимнах аз. — Когато Уила се върне, тя трябва да поговори с бежанците от Ослина. Сигурна съм, че някои от тях биха искали да се бият срещу витра, които избиха семействата им и разрушиха града им.
— А ти с какво ще се заемеш? — попита Тове.
— Ще намеря начин да спра краля — отвърнах аз и вдигнах глава към Дънкан. — А Дънкан ще ми помогне.
Мат се опита да възрази. Той смяташе, че трябва да премисля случилото се, и може би беше прав. Но нямах време. Дънкан ме хвана за ръката и ми помогна да се изправя на крака. Тове отвори вратата на стаята, за да излезе, но отстъпи настрани, за да направи път на Фин.
— Принцесо — рече Фин, спирайки тъмния си поглед на мен. — Дойдох да видя дали си добре.
— Да, добре съм. — Пригладих черната си рокля, която се беше намачкала, докато седях на пода.
— Отивам да говоря с Томас — каза Тове.
— Аз ще те почакам отвън — предложи Дънкан и ми се усмихна леко, преди да последва Тове.
Мат обаче остана до мен. Той беше скръстил ръце пред гърдите си и сините му очи бяха студени като лед, докато се взираше във Фин. В този момент подозрителността на Мат беше добре дошла за мен. Преди бях готова на всичко, за да имам няколко секунди насаме с Фин, но вече нямаше какво да му кажа.
— Съжалявам за смъртта на майка ти — каза Фин простичко.
— Благодаря ти. — Избърсах очите си отново. Бях спряла да плача преди известно време, но страните ми бяха още влажни и лепкави от сълзите.
— Тя беше велика кралица — каза Фин, подбирайки внимателно думите си. — Каквато ще бъдеш и ти.
— Предстои да видим каква кралица ще бъда. — Прокарах пръсти през къдриците си и му се усмихнах леко. — Чака ме много работа, преди да стана кралица, и извинявай, но наистина трябва да вървя.
— Да, разбира се. — Фин сведе очи, но не и преди да видя огорчението в тях, което се опита да скрие. Той беше свикнал да се обръщам към него за утеха, но аз вече не се нуждаех от това. — Не исках да те задържам.
— Няма нищо — казах аз, извръщайки се към Мат. — Ще ме придружиш ли?
— Какво? — Мат беше изненадан може би, защото много рядко до този момент бях търсила някакво съдействие от него. Причината за това бяха официалните ми задължения в двореца, които не позволяваха да бъда виждана често в компанията на един мансклиг.
— Отивам в библиотеката — поясних аз. — Би ли дошъл с мен?
— Да, разбира се — кимна Мат с готовност. — Бих се радвал да ти помогна с каквото мога.
Мат и аз излязохме от стаята, но Фин тръгна с нас, защото бяхме в една посока. Следотърсачите получаваха обучението си най-вече в балната зала на първия етаж, защото беше най-просторна. Тове вече беше отишъл да работи с тях, но Дънкан ни чакаше отпред.
— Как върви подготовката на следотърсачите? — попитах Фин, тъй като вървеше до мен и трябваше по някакъв начин да запълня неловкото мълчание помежду ни.
— Както можеше да се очаква — отвърна Фин. — Учат се бързо, което е добре.
— Локи полезен ли е? — попитах аз и Фин леко настръхна при споменаването на името му.
— Да, колкото и да е изненадващо. — Фин се почеса по челото и като че ли му беше неприятно да каже нещо хубаво за Локи. — Той е много по-силен от нашите следотърсачи, но свърши добра работа с тях и ги научи на доста трикове. Няма да можем да победим таласъмите на витра с физическа сила, но ще можем да вземем надмощие над тях с умовете си.
— Добре — кимнах аз. — Знаеш, че имаме само няколко дни до идването на витра.
— Да — каза Фин. — Затова ще тренираме извънредно.
— Не се претоварвай — казах аз.
— Ще се опитам да не го правя.
— И… — Замълчах за момент, подбирайки най-точните думи. — Ако те не могат да се противопоставят, ако смяташ, че нямат шанс срещу витра, тогава не ги изпращай да се бият срещу тях.
— Те имат своите шансове — рече Фин, леко обиден.
— Не, Фин, чуй ме. — Спрях се и го докоснах по рамото, за да го накарам да ме погледне. В тъмните му очи тлееше нещо, но аз отказах да мисля за това. — Ако армията на Трил не може да победи Витра, не ги изпращай да се бият. Няма да допусна всички те да отидат на самоубийствена мисия. Разбираш ли?