— Някои от тях неизбежно ще изгубят живота си, принцесо — отвърна Фин предпазливо.
— Знам — признах аз, осъзнавайки горчивата истина. — Но си струва да губим хора, само ако победим, иначе техният живот ще е отишъл напразно.
— Какво предлагаш тогава да направим? — попита Фин. — Ако армията ни не е готова да се бие с витра, тогава какво?
— Тогава няма да правите нищо — отговорих. — Аз ще се погрижа за това.
— Уенди? — намеси се Мат. — За какво говориш?
— Не се тревожи. — Тръгнах отново по коридора и те ме последваха. — Аз ще се заема с това, ако се наложи, но дотогава продължаваме по плана. Ще се готвим за война.
Ускорих ход, за да не се налага да споря с Мат или Фин. Те и двамата искаха да ме предпазят, но не можеха. Вече не.
На път към библиотеката минахме покрай балната зала. Фин влезе вътре, за да продължи работата си, а аз надникнах. Всички следотърсачи седяха на пода в полукръг около Тове и Локи. Те и двамата говореха, обяснявайки какво трябва да бъде направено.
— Да се присъединя ли към тях? — попита Дънкан, махвайки с ръка към следотърсачите.
— Не — поклатих глава. — Ти ще дойдеш с мен.
— Сигурна ли си? — попита Дънкан, но ме последва към библиотеката. — Не трябва ли да се уча да се бия като останалите?
— Ти няма да се биеш с останалите — отговорих кратко.
— Защо не? — каза Дънкан. — Аз съм следотърсач.
— Ти си моят следотърсач — казах. — Имам нужда от теб. — Преди да успее да ми възрази, се обърнах към брат ми: — Мат, търсим книги, които съдържат някаква информация за витра. Трябва да намерим слабите им места.
— Добре. — Той огледа лавиците с книги, които стигаха чак до тавана. — Откъде да започна?
— Откъдето решиш — рекох аз. — До този момент съм успяла да проуча само няколко книги.
Мат се качи на една от стълбите, за да стигне до книгите на най-горните рафтове, а Дънкан съвестно се зае да подбере книги за себе си.
Макар историческите книги за Витра понякога да бяха интересни, беше влудяващо колко малко знаехме за това, как да ги спрем. През по-голямата част от времето Трил бе избягвал конфликта си с тях или беше правил отстъпки. Всъщност ние никога не се бяхме изправяли срещу тях.
Нямаше съмнение, че Орен беше най-жестокият крал на Витра от векове, може би дори в цялата им история. Той ни избиваше просто за развлечение и екзекутираше собствените си поданици дори за това, че не са съгласни с него. Локи имаше късмет, че въобще е жив.
— Какво пише тук? — попита Мат. — Тези неща дори не приличат на думи. — Той седеше на един стол в далечния край на залата и сочеше отворената книга в скута си.
— О, това ли? — Дънкан беше най-близо до него, затова стана и се наведе над Мат, поглеждайки в книгата. — Това е трилски. Нашият стар език, чието главно предназначение е да съхраняваме на него информация, която да остава неразбираема за витра.
— Голяма част от по-старата ни литература е написана на трилски — поясних аз, но не станах.
Току-що бях попаднала на един пасаж за Дългата зимна война и се надявах той да ми даде нещо полезно.
— И какво все пак пише тук? — попита Мат.
— Ами… тук става дума за „орм“ — рече Дънкан, взирайки се в текста. Той не знаеше много добре трилски, но откакто ми помагаше в моето проучване, го беше научил малко.
— Какво? — Аз вдигнах глава, решавайки в първия момент, че е казал „Орен“.
— Орм — повтори Дънкан. — Това е нещо като змия. — Той чукна по страниците и се изправи. — Не мисля, че това ще ни бъде от полза. Това е просто книга със старинни приказки.
— Откъде знаеш? — попитах аз.
— Като деца ни разказват приказки. — Дънкан сви рамене и седна отново на стола си. — Тази съм я слушал поне сто пъти.
— За какво става дума в нея? — продължих да питам, защото нещо в думата орм беше привлякло вниманието ми.
— В нея се разказва как са се появили троловете — каза Дънкан. — И причината, поради която сме се разделили на различни племена или родови общности. Всяко от племената има за символ различно животно. Канин са зайци, омте са птици, скоджаре са риби, трил са лисици, а витра са тигри или лъвове в зависимост от това, кой разказва приказката.
Канин, омте и скоджаре бяха другите тролски племена, подобни на трил и витра. Доколкото знаех единствено канин преживяваха някак, но далеч не толкова добре, колкото трил или дори витра. А скоджаре бяха почти изчезнали.