Бях чувала само за пет племена и за всяко от тях можеше да бъдат намерени исторически документи, но Дънкан беше споменал за някакъв си орм.
— Ами орм? — попитах аз. — Символ на кое племе е той?
— На никое. — Той поклати глава. — Ормът е злодеят в историята, която много прилича на тази за Адам и Ева в райската градина.
— Разкажи ми — помолих го аз.
— Не мога да го направя със същите подробности, както ми я разказваше майка ми, когато ме слагаше да спя — оправда се Дънкан. — Но главната идея е, че животните живеели заедно и си помагали помежду си. Било време на мир и хармония. Но ормът, създание подобно на змия, което живеело от хиляди години, страдал от скука. Той гледал как всички животни живеели заедно и за да се позабавлява, решил да обърка живота им.
Отишъл при всяко от тях поотделно и му казал да се пази от приятелите си — продължи Дънкан. — На рибите казал, че птиците кроели планове да ги изядат; на птиците, че лисицата залага капани за тях, за да ги улови; а на зайците, че птиците изяждали всичката им детелина.
След това ормът отишъл при тигъра и му казал, че той е по-голям и по-силен от другите животни и ако иска, можел да ги изяде всичките. Тигърът му повярвал и започнал да ги преследва. Доверието между животните изчезнало завинаги и те се пръснали на всички страни.
Ормът решил, че всичко това е много забавно, особено като видял как животните страдали без приятелите си. Преди всички те си помагали едно на друго и сега им било много трудно да оцеляват сами.
Един ден ормът срещнал тигъра, който бил премръзнал и умирал от глад — продължи да разказва Дънкан. — Ормът се разсмял, като видял колко зле изглежда тигърът, а той пък на свой ред го попитал защо се смее. Когато ормът му обяснил как го е подлъгал да преследва приятелите си, тигърът се разярил и откъснал главата му с острите си нокти.
Обикновено краят е по-драматичен — заключи Дънкан, свивайки рамене, — но в общи линии това е историята.
— Чакай. — Аз се облегнах на книгата си. — Витра е убил орма?
— Ами да. Тигърът символизира витра — поясни Дънкан. — Или поне така съм чувал от майка ми. Но тигърът всъщност е единственото животно, което може да откъсне главата на змията. Лисицата в най-добрия случай може само да я ухапе, а птиците биха могли да изкълват очите й.
— Това е приказката, нали така? — попитах аз и изведнъж нещо като че ли ми просветна. Бутнах книгата настрани и скочих на крака.
— Уенди? — каза Мат смутен. — Къде отиваш?
— Хрумна ми нещо — отвърнах аз и изхвърчах от библиотеката.
21
Подготовка
В балната зала следотърсачите упражняваха серия от техники и движения един върху друг. Локи стоеше близо до вратата и учеше един млад следотърсач да блокира. Опитах се да не мисля колко младо е това момче и как би изглеждало в битка.
— Локи! — извиках аз, за да привлека вниманието му.
Той се обърна към мен, вече усмихнат, и в този момент следотърсачът, възползвайки се от открилата се възможност, му нанесе удар в лицето, макар и недостатъчно силен, за да го нарани. Младото момче изглеждаше едновременно изплашено и гордо със себе си.
— Извинявай — извини се следотърсачът. — Мислех, че още тренираме.
— Няма нищо. — Локи разтри челюстта си и му даде знак, че е свободен. — Но по-добре си запази силите за таласъмите, а?
Усмихнах се смутено на Локи, докато той вървеше през балната зала към мен. Не виждах Фин и Томас, но знаех, че трябва да са някъде в залата, вероятно заети със следотърсачите.
— Не исках да те разсейвам и да стана причина да получиш такъв неочакван удар.
— Всичко е наред — увери ме Локи и двамата излязохме в коридора, за да не привличаме любопитни погледи. — Какво мога да направя за теб, принцесо?
— Мога ли да ти отсека главата? — попитах аз.
— Позволение ли искаш? — Локи наклони леко глава и повдигна вежди. — Защото, ако е така, ще трябва да ти откажа, принцесо.
— Не, искам да кажа възможно ли е това? — поясних аз. — В състояние ли съм да го направя? И ще умреш ли, ако го направя?
— Разбира се, че ще умра. — Локи се облегна с ръка на стената. — Аз не съм някаква проклета хлебарка. За какво изобщо става дума? Какво се опитваш да откриеш?
— Ако отсека главата на Орен, това ще го убие ли? — попитах аз.
— Вероятно, но ти никога няма да успееш да се доближиш до него достатъчно, за да го направиш. — Той сложи другата ръка на бедрото си и ме погледна. — Това ли е планът ти? Да обезглавиш краля?