— Локи познава двореца на витра добре. — Махнах към него с ръка и той се намръщи, когато осъзна, че го посочвам като евентуален техен водач. — И освен това ние ще ги изненадаме. Точно така Фин оцеля при нападението над таласъмите.
— Но оцелях само на косъм, принцесо — напомни ми Фин. — И освен това елементът на изненада не може да е много голям. Витра съвсем скоро ще бъдат тук, за да превземат кралството. Веднага щом чуят за възкачването ти на трона, ще потеглят насам.
— Точно затова трябва да действаме веднага — казах.
— Веднага? — възкликнаха едновременно Уила и Фин, и двамата шокирани.
— Да — кимнах аз. — Погрижила съм се коронацията ми да бъде след два часа. След това ще бъда кралица и първата ми заповед като монарх ще бъде да обявя война на Витра. Ще отидем при тях, ще ги нападнем и ще ги победим.
— Искаш да ги ударим довечера? — попита Тове.
— Да, докато спят — потвърдих аз. — Това е най-добрият шанс, който ще имаме.
— Принцесо, не знам дали това е възможно — поклати Томас глава. — Не можем да планираме мащабно нападение в рамките на няколко часа.
— Веднага щом кралят научи, че съм кралица, той ще се озове пред портите ни с армия от таласъми. — Посочих с ръка към вратата, за да придам допълнителна тежест на думите си. — Имаме на разположение само няколко дни. Какво повече можем да направим през следващите два дни, за да подсилим ударната си мощ при евентуално нападение на Витра?
— Не знам — призна Томас. — Но това не означава, че трябва да тръгваме на самоубийствена мисия.
— Говориш за самоубийствена мисия? — обърнах се към него аз. — Ти видя картината. На нея синът ти е мъртъв. Всички в тази зала са мъртви, с изключение на теб. — Направих пауза, за да осмислят онова, което им казвам. — Ние трябва да направим нещо, за да променим това.
— Нападението над двореца на витра само ще промени мястото, където ще умрем — отбеляза Фин.
— Може и да е така — съгласих се аз. — И какво от това? Прехвърлих десетки книги по история на Трил. И знаете ли какво установих? Ние винаги отстъпваме. Изчакваме. Бягаме. Само се защитаваме. Никога не се опълчваме и не се бием за каузата си. И моментът да го направим дойде. Това е последният ни шанс. И не говоря само за нас — това е последният шанс на цялото ни кралство да се противопостави на Витра и да се защити. Ако не сторим това, те ще ни завладеят.
— Колко жалко — каза Уила, силно впечатлена.
— Кое? — попитах аз.
— Че произнесе тази реч сега, а не си я запази за момента, когато трябва да убедим маркизите и марксините да тръгнат на война с нас — поясни Уила.
— Значи, се договорихме? — попитах аз.
— Ти знаеш, че винаги ще те подкрепям — каза Тове. — В каквото и да е.
— Неприятно ми е да го кажа, но да, аз съм с теб — каза Локи. Той прокара пръсти през косата си и въздъхна. — Ще нападна Витра тази вечер.
— Все още смятам, че има и по-добър начин — рече Томас. — Но не знам какъв е той. Ако това е най-добрият ни план, тогава да го следваме.
— Има ли начин да те убедя да останеш във Фьоренинг? — попита Фин.
— Не — поклатих аз глава. — Тази битка е моя точно колкото е и ваша, та дори в още по-голяма степен. Аз ще бъда там.
— Добре — въздъхна Фин. — Тогава брой и мен.
— Чудесно — казах. Искаше ми се да се усмихна. Чувствах, че по някакъв начин трябва да скрепя тази договорка, но не знаех как. Освен това стомахът ми се беше свил от безпокойство.
— Разполагаме ли с няколко часа, преди да тръгнем? — попита Томас.
— Да — потвърдих аз. — До коронацията ми.
— Предполагам, че трябва да запозная всички с плана на двореца Витра — предложи Локи.
— Да, на всяка цена — казах аз.
— Добре. — Локи се почеса по врата и погледна към Фин. — Да се хващаме на работа тогава.
Локи, Фин и Томас седнаха да изработят план за нападението, а Уила имаше по-тежката задача да убеди благородниците на Трил да вземат участие в него. Тове щеше да дойде с мен, защото трябваше да бъде коронован за крал.
Изчакахме коронацията в стаята си и разменихме по няколко думи за витра, но през повечето време мълчахме. Имаше толкова много работа за вършене и толкова малко време за приказки.
Маркиз Бейн, който беше натоварен да извърши коронацията, дойде в уговорения час. Обикновено това беше тържествена церемония, пищен спектакъл, на който присъстваше цялото кралство, но сега нямахме време за това. Дънкан влезе в ролята на официален свидетел и маркиз Бейн ни подкани да се закълнем.