С няколко простички думи и бързи подписи върху лист хартия ние бяхме провъзгласени за крал и кралица.
Веднага след това Тове отиде да говори с майка си. Задачата му беше да я убеди да се присъедини към нас, защото нейните лечителски способности щяха да бъдат неоценими в предстоящия сблъсък с витра. Дънкан отиде да се подготви заедно с другите следотърсачи. Щях да го последвам съвсем скоро, но преди това се нуждаех от глътка въздух.
Погледнах през прозореца. Не беше валяло сняг от известно време и денят днес беше необичайно топъл. Температурата беше малко над нулата, а във въздуха се носеше гъста зимна мъгла. Тежък бял скреж покриваше клоните на дърветата, сякаш бяха увити в някаква плътна тъкан.
— Кралице — каза Локи и когато се обърнах, видях усмихнатото му лице.
— Ти си първият, който ме нарича така.
— И какво е усещането? — попита той, разхождайки се из стаята. Докосна една ваза, която стоеше на масата, и после ме погледна. — Чувстваш ли се като Нейно кралско Величество вече?
— Не съм сигурна — признах аз. — И не мисля, че някога съм се чувствала като кралска особа.
— Ще трябва да свикнеш с това — ухили се Локи. — Предричам ти дълго царуване. И много години, през които да бъдеш наричана Ваше Величество, Ваша Светлост, Ваше Превъзходителство, господарке, кралице и прекрасна моя.
— Не мисля, че последното е официална титла — изтъкнах аз.
— А би трябвало да е. — Локи се спря пред мен с пламъчета в очите. — Ти си красива като видение, особено когато си с корона.
— О, короната. — Аз се изчервих и я свалих. — Забравих, че е на главата ми. — Като накит тя беше наистина изумителна, но аз се чувствах нелепо с нея. — Трябваше да я нося на церемонията, но… тя вече свърши.
— Това е красива корона. — Локи я взе от ръцете ми и се загледа за момент в сложните й плетеници, след което я остави на масата. После дойде толкова близо до мен, че почти се докосвахме, и аз вдигнах глава към него.
— Как вървят нещата? — попитах. — Запозна ли ги с плана на витрийския дворец?
— Не.
— Не?
— И не смятам да го направя — каза Локи, тихо, но решително. Ръката му тръгна към кръста ми и аз почувствах топлината й дори през няколкото ката плат. — Много скоро всичко ще отиде по дяволите и затова искам поне за кратко да не говоря за това. Нека се престорим, че витра не съществуват. Искам за последен път да бъда само с теб.
— Не, Локи. — Аз поклатих глава, но не се отдръпнах. — Казах ти, че ще имаме само една нощ и че това никога няма да се повтори.
— А аз ти казах, че една нощ не е достатъчна.
Локи се наведе и ме целуна силно, притискайки ме към себе си. Дори не се опитах да се съпротивлявам. Обгърнах шията му с ръце. Целунахме се, но не както преди, не толкова жадно и трескаво. Този път беше нещо различно, по-красиво.
Държахме се в прегръдките си, съзнавайки, че това може би е последният път. Чувството беше сладостно, светло и в същото време трагично.
Когато спря да ме целува, той подпря челото си на моето. Дишаше така, сякаш не му достигаше дъх. Протегнах ръка и докоснах лицето му, кожата му беше гладка и хладна под ръката ми.
Локи вдигна глава, за да ме погледне в очите, и в този момент аз видях нещо в тях, нещо, което не бях забелязвала никога преди. Нещо чисто и неподправено, и сърцето ми изведнъж като че ли се изпълни с топлина и обич към него.
Нямах представа как се беше случило това, нито кога, но го знаех с абсолютна сигурност. Бях се влюбила в Локи и чувството беше по-пламенно от всичко друго, което някога бях изпитвала към някого.
— Уенди! — извика Фин, прекъсвайки този магически миг между мен и Локи. — Какво правиш? Ти си омъжена! И не за него!
— Фин — възкликнах аз и се отдръпнах от Локи. — Успокой се.
— Не! — изкрещя той. — Няма да се успокоя! Какво си мислиш, че правиш? Ние отиваме на война, а ти мамиш съпруга си!
— Не всичко е такова, каквото изглежда — казах, но в същия момент почувствах да ме обземат разкаяние и чувство на вина. Бракът ми на практика беше приключил, но формално аз все още бях омъжена за друг. И нещата не се изчерпваха само с целувката ми с Локи.
— Стори ми се, че езикът ти е в гърлото му — изръмжа Фин, гледайки ни гневно.
— Е, значи, си видял нещата вярно — каза Локи нагло.
— Локи, можеш ли да ни оставиш за момент насаме? — попитах аз. Той въздъхна и като че ли се канеше да възрази. — Имам предвид веднага!
— Както заповядаш, кралице моя — промърмори Локи. Той мина покрай Фин и излезе от стаята, поглеждайки го преди това за последно, но двамата не си казаха нищо повече. Локи затвори вратата след себе си, оставяйки Фин и мен сами в стаята.